Изданието прави хронология на фактите и търси виновните. Тоест дисидентите, както и подчертава липсата на диригент в лагера, от който би следвало да дойде "да"-то.
Лидерите на десницата и левицата Франсоа Оланд и Никола Саркози позират един до друг с идентични костюми и сериозно изражение на корицата на "Пари мач".
Засега те постигат ефект, обратен на търсения, което пък доставя огромно удоволствие на противниците на конституцията.
Кризата в социалистическата партия не е тайна за никого, но изданието я очертава по следния начин: "Митеран разделяше, за да владее, Жоспен владееше, без да разделя, а Оланд разделя, без да владее".
"Не"-то срещу Евроконституцията е и на първа страница на "Курие ентернасионал". Изданието предлага на читателите си обиколка из Европа на опозицията, която според изданието е твърде разнородна - от гръцките попове, през италианските комунисти и британските евроскептици до холандските популисти и датските еврофоби.
Особено интересен е финландският пример - Паво Варинен става депутат на 23 г., министър на 28 г. и е кандидат за президент на 42 г. Анализаторите му предсказват сериозно бъдеще. От 1993 г. той оглавява евроскептиците.
Ако страната му беше казала "не", той щеше да е министър-председател, но "да"-то на финландците го помита. Парадоксалното е, че сега Варинен е евродепутат.
"Курие ентернасионал" описва историята му като история на един "финландски Фабиюс".
В очакване на политическото позициониране на Франция "Телерама" прави преглед на нейното културно влияние по света. Да не би някой да иска да убие френските културно центрове по света, пита изданието.
Тази уникална културна мрежа, която съществува из стотина страни, се възприема от външното министерство като твърде скъпа.
Сега френските културни центрове търсят частни партньорства, за да оцелеят, въпреки че амбициите си струват, смята изданието и цитира певецът Тикен Ях Факоли, който казва: "Ако Париж е днес столицата на "уърлд мюзик", отчасти това се дължи на френската културна мрежа, която насърчава редица творци по цял свят".
Ве Ес Де отдава почит на големия френски актьор Луи дьо Финес, публикувайки интервю със съпругата и двамата му синове. Поводът е излизане на книга със спомени за актьора, който умеел да кара собствените си деца да се заливат от смях, а най-много мразел светския живот.
И накрая "Пари Мач" се спира на света на футбола и насилието по стадионите. Съдиите са заплашвани, играчите са обиждани, мачовете се договарят, а треньорите често се озовават в съда.
Насилие, расизъм и пари - това, уви, е формулата на футбола, пише "Пари мач". Изданието илюстрира репортажа си с покъртителни снимки: виждаме иракски футболист изпънал ръка в хитлеристки поздрав, както и окървавеното лице на шведския съдия Андерс Фриск, който след побой от недоволни запалянковци, слага край на съдийската си кариера.
