Д нешните седмичници във Франция коментират последните избори в Германия. Кой ще ръководи съдбините на Германия през идните години - седмица след законодателните избори френската преса нашироко се връща към тази постелекторална неизвестна и се опитва да извлече поуките.
Ще бъде ли германската политическа сцена била тя черна, жълта и зелена - цветовете на Християндемократическия съюз, на Либералната партия и на еколозите на Йошка Фишер, или ще бъде само червено-черна в цветовете на Социалдемократическата партия и Християндемократическия съюз.
Последното би било шокиращо и пагубно за Франсоа Дарас от "Мариан", който прави извода, че обединяването на противоположностите след битката означава подигравка за избирателите.
В "Ла Ви" Макс Арман вижда от своя страна добрите страни на тази голяма коалиция. Според него тя ще позволи парламентът отново да излезе на преден план, а правителството ще бъде принудено да обяснява пред законодателната власт, законът ще бъде на първо място и по този начин ще бъде реабилитиран трудът на политика в очите на избирателите.
Авторът добавя, че това е пример за размисъл и за Франция.
Френските политически партии с интерес проследиха резултатите от тези избори. Никола Саркози, който се идентифицира с Ангела Меркел, се готвел според "Мариан" да закусва с нея в понеделник, но закуската била отменена.
В "Шаланж" Дени Бофис смята, че шефът на ЮМП би трябвало да се замисли върху неуспеха на Ангела Меркел.
За Ален Женестар от "Пари мач" изводът е неприятен. Във всяка от двете страни той означава, че големите партии, участващи в правителството, били те десни или леви, са изгубили главното от политиката - способността си да убеждават електората в обосноваността на програмата за задължителни, но болезнени реформи.
Авторът пише, че реформите, които трябва да се проведат в Германия, приличат на тези, които трябва да бъдат прокарани и във Франция.
За Мишел Шифр във "Фигаро магазин" драмата на французите се състои не само в изоставането, но също и във факта, че реформа винаги е изглеждала като неприлична дума.
криза, която тихо расте" />
