Различната готовност между двете страни няма да ощети България, защото и двете страни подписват през 2005-а и ще имат пълноправно членство през 2007 г., казал още френският държавен глава.
Или, както за втори пореден ден извежда "Труд": "Ще подпишем с ЕС до Великден".
"Румъния има сили сама да се справи със заявените към нея изисквания и мисля, че нямаме нужда от помощ - заявява в интервю за "Монитор" новоизбраният румънски президент Траян Бъсеску, но допълва: - С България вървим заедно напред, без да си пречим, помагайки си взаимно."
А иначе относно датите, "Монитор", позовавайки се на президента Първанов, настоява: "Подписваме с ЕС на 11 или 12 април 2005 г."
Датата е през април, а договорът с България ще бъде 1700 страници, обявява и "24 часа".
Турция засенчи България, констатира "Сега".
Страната ни ще подпише заедно с Румъния общ присъединителен договор с ЕС през април, но Европейският съвет не посочи точна дата, което доведе до известно разочарование в нашата и румънската делегация.
Определянето на дата за начало на преговорите с Турция засенчи предстоящото ни присъединяване. 25-те премиери и президенти на страните членки решиха преговорите с Турция да започнат на 3 октомври 2005 г., но Анкара трябва да признае Кипър; Хърватия започва преговори на 17 март.
Но едно предупреждение: съдебната реформа е тази, която може да ни препъне, настоява министърката по европейските въпроси Меглена Кунева в специално интервю за "24 часа".
На същото мнение е и "Труд", който излиза със заглавието: "Пардю е говорил от името на Европа".
Имат се предвид критиките от посланика на САЩ срещу съдебната ни система и най-вече прокуратурата, уточнява изданието.
Потвърждение на това "Труд" открива в скорошно интервю на баронеса Фон Линден, посланичката у нас на Холандия, председателстваща ЕС до края на годината.
А също и в остро изказване на френския посланик Ив Сен-Жур:
"Българските граждани сами констатират, че съдебната система работи лошо - казва дипломатът и допълва: - България трябва да изпълни своите ангажименти. Всичко е в нейни ръце."
А как функционира съдебната система, можем да съдим от вчерашни разпри в парламента:
"Филчев ме напсува на майка, твърди депутат в парламента", четем на първа страница на "Монитор".
Димитър Игнатов от ОДС е решил да съди главния прокурор.
Става дума за съмнения около изграждане на нова детска болница, пояснява "Труд".
Д-р Игнатов искал да разбере защо Върховната касационна прокуратура не разследва случая, но внезапно главният прокурор Филчев му се обадил по мобилния, казвайки нещо, което д-р Игнатов написал на лист пред журналисти: "Аз ще ти е... п... майчина".
Д-р Пламен Кенаров пък свидетелства, че главният прокурор му звънял в парламента и го нарекъл "подлец".
"Труд" публикува опровержение от Никола Филчев, в което се твърди, че депутати искат да злепоставят прокуратурата.
Парламентът одобри строежа на най-скъпата болница в Европа, след като вчера гласува в Закона за държавния бюджет 36 млн. евро заем за проекта за нова педиатрия в София, подчертава "Новинар".
Общата сума на скандалния договор е 42,7 млн. евро, от което 85% са заем от австрийската банка "Кредитанщалт".
Одобрението на сумата за изплащане на заем става без самият договор за кредит да е ратифициран от парламента.
Парите влязоха в бюджета за догодина въпреки становището на парламентарната анкетна комисия, която обяви договора за неизгоден, допълва "Новинар".
Стигна се до "опростачване на държавниците", настоява в редакционен коментар "Монитор".
Изданието не знае как иначе да обясни вчера разигралото се безумие и хипотезите на д-р Игнатов за здравословното състояние на главния прокурор.
Вероятно това е резултат от методичното съсипване на нацията ни, допуска изданието и се пита: да не се окаже, че сбърканата от Пентагона карта, на която България не фигурира, е всъщност реалност.
"Труд" пък озаглавява редакционния си коментар така: "Магистратите срещу България".
Става дума за "онези магистрати, за които превръзката на Темида не е инструмент за раздаване на справедливост, а средство да се удари кьоравото", уточнява изданието.
А как изглежда Европа през погледа на българина?
На този въпрос се опитва да отговори депутатът Даниел Вълчев, шеф на комисията по евроинтеграция в "24 часа", който препечатва лекцията му, изнесена в университета Лувен-ла-Ньов по случай 125-годишнината на дипломатическите отношения България-Белгия.
Мисленето на българина към Европа е в плоскостта на жилавия скептицизъм: българинът цени статуквото и е подозрителен към идващото отвън, се казва в материала.
Затова според Даниел Вълчев макар според сондажите повечето българи да одобряват членството в ЕС, те го правят със скептичната усмивка на шопа, заявил по повод на жирафа: "Е па баш такова животно нема".
Сигурно заради това българският премиер се е наредил на опашка пред автомат в Япония, за да си купи късмет за 100 йени, четем в "Монитор".
Паднала му се история в йероглифи с картинка на мъж, спуснал се да бие жена си.
Японските гости обаче уверили Симеон Сакскобургготски, че това носи щастие.
Европейският ни дом е с дупки и криви стени, но нямаме време, цитира "Труд" председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, който признава, че правим набързо закони, които после се доизкусуряват.
Той дава пример с френските писатели от XIX в., опияняващи се от съвършения изказ в Наполеоновия кодекс.
Темповете, с които настигаме ЕС, не ни дават време да подобно изящества, заявява Герджиков.
Антимафиоти от НСБОП ще бдят в интернет над сайтовете, които предлагат безплатна музика, извежда "24 часа".
Проблемът са авторските права, за което нееднократно ни напомнят от ЕС.
Все още сме жертви на културата си, констатира пред "Монитор" културологът проф. Ивайло Знеполски.
Според него пластично се нагаждаме към обстоятелствата, а това вече е мимикрия на промяна.
А в опит да предложи истински стойности, "Монитор" съветва ценителите да не пропуснат изложбата на сънародника ни космополит Жорж Папазов, участвал още в първата изложба на сюрреалистите в Париж през 1925 г.
Експозицията в НХГ, посветена на 110-годишнината от рождението на Папазов, е открита до 30 януари, а голямата част от картините на художника се съхраняват в "Пти пале" в Женева.
