Френският неделен печат, 28 ноември 2004 г.

"За какво служи франкофонията?" - брутално пита "Експрес", след което цитира представител на властите в Мали: "Франкофонията в Африка отстъпва, защото Франция няма достойна за това име политика."

Изданието констатира "деградиране" в качеството на френския, който говорят на Черния континент, дължащо се на разпада в образователните системи.

Колкото до "африканската Швейцария" - Кот д'Ивоар, там нещата са много тежки, смята сп. "Мариан".

Хората с бяла кожа са принудени да напускат, защото нямат друг избор, освен "между куфара и ковчега", допълва изданието.

Същото усещане получаваме от репортажа оттам в "Пелрен", описващ "трудното завръщане на французите от Кот д'Ивоар".

"Въпреки помощта от 150 евро, връчена на пристигане, въпреки гарантирания финансов минимум, докато се установят във Франция, въпреки телефонната карта и бързо подготвените временни документи за тези, които нямат друг документ за самоличност... Въпреки всичко, 7000-8000 французи избраха да останат в Кот д'Ивоар", пише "Пелрен" и продължава:

"Жофроа дьо Верну е един от тях. Притежател на каучукови плантации, днес в пенсия, той ръководи благотворителната дейност на Малтийския орден. Той казва:

"Не мога, не искам да изоставя тези хора, които повече от всякога имат нужда от мен... Обичам тази страна. Безпощадното варварство, насилията срещу жени не са в ивоарската традиция. Около 30 000 негодници докараха нещастието в страна с 15 млн. жители. Трябва да ги вразумим, или както казват тук, да ги върнем под дървото на даровете."

Специалният пратеник на "Юманите Ебдо" разказва, че бунтовете, потушени и с усилията на френската армия, са отнели живота на 57 цивилни ивоарци.

Отново от Абиджан: "Ню Йорк таймс", цитиран от "Курие ентернасионал", описва отпътуването на 8000 французи от Кот д'Ивоар.

"А още по-обезпокояващото е, че африканци от съседни страни, живеещи постоянно в Кот д'Ивоар, се готвят да напуснат страната. Според представители на ООН хиляди бежанци от Кот д'Ивоар са наводнили Либерия, която с мъка са съвзема от гражданска война, продължила 15 години."

"Фигаро магазин" се спира на франкофобските насилия.

Зад всичко това стоят момчета от улицата, внезапно провъзгласени за "патриоти", смята изданието, като съзира зад всичко това отговорността на президента Гбагбо и напомня, че 60% от бюджетните постъпления в Кот д'Ивоар идват от френски фирми.

Френските седмичници гадаят и върху формулата относно личността на следващия френски президент - кой ще е г-н Х или У?

Това до голяма степен ще се определи днес на конгреса в Бурже на ЮМП, пише "Енрокюптибл".

Основната кандидатура, разбира се, е Никола Саркози.

"Нувел обсерватьор" пък публикува неизвестно писмо на Зигмунд Фройд, което анализира не някой неизвестен комплекс, а бъдещето на Израел и Палестина.

Да, още през февруари 1930 г. основателят на психоанализата пише:

"Не вярвам, че Палестина може някога да се превърне в място на еврейска държава, понеже нито християнският, нито мюсюлманският свят ще поверят светите си места на евреите. Според мен ще е по-разумно да се изгради еврейска държава на някое не толкова исторически обременено място."

Фройд се спира и на фанатизма на някои свои сънародници, разпалил враждебността на арабите.

"Поен" посвещава доста страници на Адолф Хитлер и последните му дни в бункера, а "Монд 2" отделя място на друга австрийка - нобелистката Елфриде Йелинек, саркастична писателка, която с успех си играе с немския, разбива клишетата и чието творчество се определя като "готическа приказка и планетарна порнография" .