"Юманите" също се спира на "икономическата несигурност". Играта на слабия долар и либералната шокова терапия сведе данъците, но не можа да стимулира потреблението и да даде тласък на растежа, смята изданието.
"Франс соар" отбелязва, че в очакване на промените американското обществено мнение се дистанцира от правителството във Вашингтон. Популярността на Буш е спаднала с 14 пункта от май насам, а увеличаващите се инциденти с американските войници в Ирак тегнат над гражданите, обяснява вестникът.
Кореспондентът от Ню Йорк на "Либерасион" пише, че "администрацията на Буш тепърва ще трябва да се съобразява с недоволството от изпращането на войски в Ирак". Досега това минаваше като ропот в репортажи в пресата, подчертава изданието. Днес обаче млади американци без илюзии заявяват от телевизионния екран: "Вече не знаем какво правим там, нямаме доверие в армията и искаме само едно: да се върнем вкъщи".
На "бала на лъжците" "Франс соар" кани двама ръководители, които говорят на един и същи език - Буш и Блеър.
"Хералд трибюн" определя като "вълнуваща" речта на британския премиер пред американския Конгрес. Реч, в която Блеър настоява, че Историята ще прости походът към Багдад, дори да не бъде открито никакво оръжие за масово поразяване. Докато Историята нямало да прости американо-британско колебание пред заплахата!
Според "Лез Еко" "никога" британски премиер не е бил толкова щастлив да напусне своя остров. Пътуването му дало глътка въздух и успокоено.
У дома Блеър е далеч по-яростно атакуван. Или както пише "Индипендънт": "Стана възможно да си представим британската политика и без премиер". Изданието на левицата "Ню Стейтсмън" е още по-крайно в оценката си: "Нещо не е наред в акъла на Антъни Чарлз Линтън Блеър. Един човек, който не знае нито къде, нито кой е той." А заключението на "Монд": "Блеър е по-популярен в САЩ от Буш, но у дома е все по-атакуван заради начина, по който поднесе иракската заплаха."
И сега - поглед към Франция. "Да се елиминират лошите и вредни показания" - така "Нувел репюблик дьо Сантр" определя ситуацията с дефицита от 10 млрд. евро в медицинските осигуровки във Франция. "Ла Монтань" съзира "горчиво хапче и за фармацевтичните компании".
"Паризиен" извежда една фраза на деня. Това е твърдението на френския министър на здравеопазването: "Мога да ви гледам очи в очи и да ви заявя, че болните, които няма вече да могат да си вземат лекарствата, няма да се почувстват по-зле, а вероятно дори ще се почувстват по-добре..."
"Съгласни сме - коментира "Ест репюбликен", - но защо тогава тези 84 лекарства, които днес няма да се покриват от медицинските осигуровки, въобще са се продавали на пазара?
"Фигаро" пише за "нова медицинска политика, понеже социалната осигуровка не може да поема каквото и да е". Според "Нис матен" проблемът ще засегне и общопрактикуващите лекари. Изведнъж излиза, че лекарствата, които са плащали от години, "не са ефикасни". "Лез Еко" не приема начина, по който френското правителство е решило да внесе тези промени - в 2 ч. сутринта към анекс на проектозакон, приет едновременно с промени в закона за спорта.
А "Прогре" задава следния въпрос: "Защо да спираме дотук? Тогава да спрем да покриваме всички лекарства и цялото медицинско лечение. Може би така ще стигнем до модерна политика и да скъсаме с политиката, която отравя нашето общество?".
