"Симеон поискал пари от Буш", категоричен е "Новинар. И тутакси привежда отговорът на премиера: "Американският президент не ми извади веднага чек", заявява Симеон Сакскобургготски.
"Пари" в снимка от първа страница улавя как българският премиер, на фона на знамето на Европа, широко разтваря ръце, за да покаже, че е получил уверения, че в даден момент страните, оказали подкрепа ще са по-напред в реда за получаване на дълга. "Дума" лаконично отсича от първа страница: "Буш обещал на Симеон компенсации".
"24 часа" е особено подробен към обещанията и ги подрежда така (в снимки и текст): пред Сакскобургготски - дълга от Ирак; пред Соломон Паси - повече инвестиции от САЩ; пред Николай Свинаров - по-големи военни помощи.
"Труд" пък подхожда по темата по обратен ред - относно четирите искания на Симеон към Буш. И ги подрежда на първа страница така: 1) финансови компенсации; 2) България - на предно място в списъка за връщане на иракския дълг; 3) гаранции за националната сигурност; 4) политическа подкрепа.
В "Дума" и "Пари" откриваме пълен (и автентичен) запис на беседата на премиера Сакскобургготски с журналисти, в която той дава разяснения. Ето някои от тях:
"Г-н премиер, какви гаранции получихте след срещата си с президента Буш?". Отговор: "Както можете да си представите, самият президент каза, че те стоят до съюзниците. Имат и тази традиция, което е нормално във всички отношения. Това, разбира се, е трудно да се гарантира в абсолютно пространство", заявява българският премиер.
Въпрос: "Г-н премиер, каква ще бъде финансовата помощ, в какъв размер, за какво ще бъде предназначена?". Отговор: "Тя ще бъде в различни насоки. Но президентът изслуша това, което споделих с него."
И накрая два въпроса-два отговора по темата за отношенията ни със САЩ и ЕС.
Въпрос: "Планирате ли телефонен разговор с президента Ширак или да се срещнете с него заради новата резолюция?". Отговор: "Вижте, аз мисля, че всички трябва да положим необходимите усилия. Колкото до посещение във Франция - едва ли. За разговори, ако се наложи - с удоволствие."
Въпрос: "Има ли връзка между вашето посещение в САЩ и добрите ви връзки с арабския свят, включително с президента Ширак? Можем ли да предположим, че сте натоварен с известни посреднически функции?". Отговорът на Симеон Сакскобургготски: "От края на Студената война досега центърът на интересите се е изместил от Централна към Югоизточна Европа, оттам към Близкия изток. Така че ние сме все по-интересни стратегически. Затова заслужаваме по-голямо внимание и интерес."
И явно го получаваме. Цялата днешна преса препечатва аналитична статия за България, публикувана в един от най-авторитетните американски вестници - "Ню Йорк таймс". "Дневник", "Труд" и "24 часа" я препечатват без коментар, "Новинар" отбелязва: "Ню Йорк таймс се кодоши с България".
В статията четем: "Дипломатически кортеж пред Белия дом, телевизионни оператори се бутат за да хванат жизненоважния американски съюзник, който слиза за среща с президента Буш. Това бе среща на върха между двама големи стратегически партньори - Америка и България. България ли?", пита "Ню Йорк таймс". И пише: "За да се добере до Саддам, администрацията на Буш обърна света с хастара навън и с главата надолу. Сега прегръщаме бившите сателити на съветския блок - пише изданието, - за да ни защитават в Съвета за сигурност от машинациите на бившите ни възлюбени Германия и Франция. Сиреч българите, които заедно с гротескните албанци като най-сталинисткия режим в Източна Европа бяха прочути със своите "дебели вратове" и изпълняваха "мокрите поръчки" на КГБ."
"САЩ сега са в период на прелъстяване - отбелязва "Ню Йорк таймс" - на "най-дребните риби", както някои в Пентагона наричат малките страни, които могат да осигурят резолюция в Съвета за сигурност... Това е война на дребосъците: ние притискаме България, за да компенсираме натиска на Франция над Камерун", отбелязва авторитетното американско издание. След което "Ню Йорк таймс" споделя, че "българите са приемани в САЩ като последната дупка на кавала и че когато навремето Клинтън се показал леден с Нетаняху, негов човек се пошегувал с репортерите: "Третираме го, като че ли е президентът на България"...
"Сега обаче ще обсъждаме търговията с България - пише изданието, - а Ръми (умалително от Ръмсфелд - бел.ред.) говори, че местим американските войски от Германия в България. Някога българите бяха галеното куче на Москва, сега са домашният любимец на Буш", пише авторката на статията.
Дали размяната обаче е добра - французите за българите? - пита "Ню Йорк таймс". И подчертава, че разполага с оскъдни факти за България, които кръжат наоколо: има град на име Пловдив; иска да стане голяма сила в ски-индустрията; тайните й служби намушкали в Лондон дисидент с чадър с отровен връх. "По време на Студената война Бълтария е била ценена от Москва заради консервираните си домати през зимата, както от Франция заради доставки на розово масло - четем още в статията. - Сега страната има плешив премиер с брадичка, който е бивш цар и се изписва по различен начин от медиите."
Авторката в "Ню Йорк таймс" признава, че е чувала в заключение и за трима прочути българи: Карл Джераси, открил противозачатъчното хапче; Кристо - опаковачът-художник; певецът Борис Христов. А имаше още и във филма "Казабланка" българско момиче, което се предлагаше на Клод Рейнс, за да получи самолетни билети, сеща се "Ню Йорк таймс". Така че в крайна сметка, приключва изданието, нямаме нужда от френското вино.
"24 часа", с поглед към войната, показва, че цените на черноморските ни курорти рязко падат. "Турция обаче все още ни цака", убедено е изданието - в Кушадасъ може да почива за 10-15 лв. на ден. При пълен пансион у нас е 7 лв. за легло, но без храна. Какво обаче ще стане с туристическите чартъри в Сарафово, където ще кацат военни самолети, пита шефката на Асоциацията на туроператорите Донка Соколова. Тя е категорична: "Янките спъват туризма ни".
"Труд" е особено обезпокоен от появата на позиви в парламента. Картички с надпис на иврит, български и английски и текст: "Не убивай" получили депутатите в пощенскте си кутии. Те, разбира се, веднага заподозрели саботаж от пацифисти. Оказало се, че посланието идва от Министерство на образованието. "Аз не убивам. Не разбирам смисъла на акцията", сърди се царският депутат Явор Милушев пред изданието. И твърди, че по същия начин можел да изпрати снимка на куче, подобен надпис и да организира акция в подкрепа на кастрацията.
Станало ясно, обяснява "Труд", че акцията е на художника Греди Асса. На картичката българските депутати би трябвало да разпознаят мрачния манхатънски пейзаж от времето, когато кулите близнаци бяха на мястото си. Акцията е дело на инициативен комитет за отбелязването на 60 години от Холокоста. Но явно българските депутати възприемат всичко това по по-различен начин.
"Стандарт" не сдържа негодуванието си в коментарната си колонка. И пита: "Как така? Хубава работа, ама българска. Докато Симеон ласкаеше Буш, парламентът ни да осъмне с позиви срещу войната." Изданието иска уволнението на просветния министър Атанасов.
С оглед на просвещението на народните ни избраници "24 часа" препечатва антология от мисли на Джордж Буш, подбрана от Умберто Еко. От нея те би трябвало да усвоят поне две мисли на Буш за външната политика. Първата - относно природния газ. Той е полусферичен, казва Буш. И допълва: "Приятно ми е да говоря, че той е полусферичен в природата, защото го имаме в съседство." И втората - за мирното съвместно съществуване: "Сигурен съм, че хората и рибите могат да водят мирно съвместно съществуване", заявява Джордж Буш (мисли, отпечатани в "24 часа").
И като сме започнали с цитатите: "Наша проститутка описана в книга в Париж", е озаглавена публикация в "24 часа" (откъси има и в други днешни издания). Става дума за историята на българката Илияна, разказана от Клара-Дюпон-Моно. Книгата е публикувана в издателство "Грасе", откъси вече се появиха в списание "Мари-Клер". Илияна мрази младите клиенти, гледа всичко да свършва по-бързо, малтретирана е и най-вече ненавижда миризмата на клиентите. Неин сводник е Владко - едър, рус, с ръце, покрити с татуировки, който често я пребива. Двамата се срещнали преди шест-седем години в кафене на "Шанз-Елизе". Илияна трябва да му носи по 460 евро на ден, за да му изплати фалшивите документи, самолетния билет и таксито до летището. Френската журналистка я следва месеци навсякъде, дори в мизерната й стаичка, където има плюшени играчки и снимки на родителите. "Влизам вътре и гърлото ми се стяга", пише Клара Дюпон-Моно. И пита момичето много ли е плакала. "Малко", отговаря Илияна.
Сетихте ли се за българката от "Казабланка", за която пише "Ню Йорк таймс"? Бел.ред.: Но там случката съвсем не е такава! Действието се развива в разгара на Втората световна война и въпросното българско момиче Анина Брандел (в ролята е Джой Пейдж) и съпругът й - и двамата много млади, женени едва от два месеца - са напуснали България и се опитват да се доберат до САЩ. Пътят на тогавашните емигранти обаче минава през Казабланка в Мароко, където героят на Хъмфри Богарт, американец, държи най-популярното заведение - "При Рик". Българката се обръща към него за съвет, тъй като корумпираният полицейски шеф в града, французинът кап. Рено (ролята му се играе от Клод Рейнс), има практика да осигурява изходни визи срещу солидни рушвети - или заплащане "в натура", когато просителите са млади и хубави жени.
Нашата девойка изпитва големи колебания дали да се съгласи, за да вземе заветните визи, и пита Рик, героя на Богарт, може ли да се разчита на французина и простимо ли е в очите на един мъж такова прегрешение от страна на любящата го съпруга. "Искате ли съвета ми? Върнете се обратно в България", отговаря й Рик.
После великодушно се намесва на рулетката, където Ян, младият съпруг на българката, отчаяно се опитва да спечели парите, необходими му, за да подкупи полицейския шеф и да получи визите, без да се налага саможертвата на жена му. Ян печели, плаща подкупа и взема визите, а корумпираният французин остава с пръст в устата. Много поучителна история, особено ако се има предвид и мотивът, който младата жена изтъква пред Рик за решението им да напуснат България: "Нещата там са много зле. Дяволът е хванал хората за гърлото... Не искахме децата ни да растат в такава страна."
