Париж, който предизвиква дипломатическата буря. Берлин, който сърфира върху своите противоречия. Москва, която иска ръцете й да бъдат развързани по отношение на Чечения. Пекин, който е твърде силен, за да каже не. Дамаск, който твърдо отстоява противопоставянето си.
"Репюблик де Пирене" също се спира на американския лов за съюзници. Представяме си, разказва вестникът, Джордж Буш, Доналд Ръмсфелд, Колин Пауъл и Кондолиза Райс, седнали в прословутия Овален кабинет в Белия дом да правят сметка на подкрепата от различни места, които техните пратеници по четирите края на света са успели да измъкнат. Слаба равносметка, пресмята вестникът.
Задава се дуел Буш-Ширак в ООН с френския меморандум срещу нова резолюция за Ирак в Съвета за сигурност, категоричен е и "Либерасион". Буш поставя под натиск ООН, допълва и "Репюбликен Лорен". Защото се достига критичната точка, както в аеронавтиката, отвъд която един самолет не може вече да не излети. Точката, отвъд която Белият дом не може повече да се върне назад, без опасността от големи политически катастрофи.
Ставаме свидетели на политиката на издавените ножове, приглася и "Монтань". Вестникът припомня обаче, че в недотам далечното минало Съединените щати дори и не искаха разрешение, за да свалят пречещ им режим, било чрез действията на ЦРУ, било като изпращаха директно силите си. По този начин бе отмерван през целия 20-ти век ритъмът на живот на Южната част от Американския континент, диктуван от могъщия съсед на Север.
При това положение, ако Съединените щати нападнат Ирак без вот на ООН, което е почти сигурно, това би означавало връщане назад от една страна, а от друга - агресия срещу суверенна държава, която би рискувала да превърне Саддам Хюсеин в жертва.
