След подобни престрелки изниква обаче и един друг въпрос - кой е СДС? И след като партията има толкова много врагове, защо полага усилия да направи и президента такъв, както отбеляза реторично и самият той, разсъждава "Труд" в редакционния си коментар. Всъщност, припомня вестникът, СДС се раздели с първия си кабинет. ОТ СДС се откъсна един ефективен коалиционен партньор - ВМРО. СДС отблъсна стратегически партньор - хората на Доган. СДС отлюспи окончателно и завинаги и самите създатели на СДС. И така - кой всъщност е СДС? И кой е Единствено добрият?Защото, отбелязва "Труд", идва моментът в който вече няма да има с кого да се раздели.
Кой обаче желае да се раздели с премиера Костов? Това е основният въпрос, чийто отговор търси днес "24 часа" на цели две страници. Всъщност не само раздяла, но и доста по-зловещи сценарии разнищва вестникът. Сценарии от типа на - Кой иска да убие Костов и може ли да го сполети участта на Луканов? Както и подробности от един негов ден - от слънчевите лъчи, близващи къщата в Драгалевци до гардовете с автомати. Та чак съпроводено с куп снимки. Колкото до анонимния душманин, заплашвал Иван Костов по телефона, ами той всъщност му прави услуга, отбелязва вестникът. Защото от цялата история доста бързо бе изкована пропаганда. А когато подобни неща се споделят публично, то винаги е с определена цел. В случая тя носеше и едно послание - "Те няма да ме пречупят". Именно по следите на възможните и все пак въображаеми "Те" се спуска вестникът. А "Те" са много - от Георги Първанов и БСП като цяло, през бивши служители на Държавна сигурност и фалирали банкери, определени среди в СДС, Бонев Чорни и компания, Лучански, Националното сдружение на общините та чак до медиите.
Нека припомним, че те бяха обвинени, че се включват в компроматната война и предават послания, които не са техни. Така че явно засега трудно ще бъде разкрит сигурният атентатор. Колкото до потенциалните - те, както се видя, са много.
И след всичко това може никак не трябва да ни учудват признания като това, че във Франция и Германия думата Балкани навява страх. Всъщност въпросното признание е на френския антрополог Дени Серкле, консултант в Съвета на Европа, споделено пред вестник "Новинар". В Европа не познават добре нито проблемите на Балканите, нито културата на този забележителен регион. А и всъщност не е ясно защо българите са толкова дискретни и нищо не правят, за да чуят по света за тях. Все още не можете да преодолеете седенето в сянката на някой хегемон, отбелязва Дени Серкле. И съветва - Във Франция са въведени задължителни квоти за френска музика и филми, които трябва да се излъчват по медиите. Българското правителство също трябва да вземе мерки, за да спре чуждото езиково нашествие, да опази българския език и култура.
Колко далеч обаче сме от подобни идеи за съжаление разкрива анализ на Демокрация, изваждащ за пореден път на повърхността тлеещите спорове относно бъдещето на кирилицата и има ли изобщо такова. Това, което може би се пропуска да се отбележи, е че подобни идеи всъщност съществуват още от Възраждането. Та още от тогава - чак до момента, в който започна дори да се изтъква, че кирилицата пречела на кореспонденцията ни в Интернет. Е, за специфичните йероглифи в японската електронна поща разбира се никой не смята за нужно да поразсъждава. А може би именно с упорития стремеж към глобализация, част от който се опитват да направят и подобни спорове, трябва да се позамислим малко повечко. Както и за запазването на специфичното в областта на културата, отбелязва "Демокрация". Защото има една поговорка, която казва "Малък, но добър". И дори тя да бъде написана на латиница, пак няма да стане по-ясна за онези, които не са достигнали до нашата душевно
Последвайте ни
