Преглед на българският печат днес - 07.09.2000 година

О�о �ово Чорни. Замесен ли е Чорни в убийство у нас, питат от първите си страници "24 часа" и "Новинар". Доказателството - факс от израелските тайни служби, оповестен вчера от МВР, на който се вижда резолюцията на тогавашния шеф на НСБОП Кирил Радев. Коментарът на МВР е, че по времето на Бонев този факс е пропаднал из службите.
Пред в. "Труд" о.з. ген Радев нарича факса фалшификат и същевременно обвинява вътрешно министерство, че с публикуването му е направило гаф и е оповестило секретна информация, както и името на израелски офицер Леон Ардити, отговарящ за наркотиците в Турция. А във факса се говори за две неща - първо, за подозрение, че Чорни е замесен в убийството на сина на висш български чиновник и на второ място, очевидно, за трафик на наркотици. И интересното е, че докато трае престрелката между МВР и бившя шеф на службата за борба с организираната престъпност, в. "Труд" минава в атака и излиза с гръмкото заглавие "Руската мафия дала на фондацията на Елена Костова 80 000 долара". Казвам гръмкото, защото малко по-надолу изданието прави уточнение на заглавието под линия - което все пак е прецедент във вестникарството и пояснява, че използва израза според терминологията на ген. Атанас Атанасов от неговите скорошни разобличения по телевизията. И за да не дразня дълго любопитството ви, веднага ще кажа, че всъщност вестникът разполага с интервю, пратено по факса от Григорий Лучански, в което той твърди, че е превеждал пари в България и че за да му върви бизнесът дори дал въпросните 80 000 долара на фондация "Бъдеще за България". Оттук насетне, изданието, както си му е редът, търси мнението и на председателя на фондацията Елена Костова, която казва пък, че при нея няма такива пари.
И което е още по-интересно - и сигурно безпрецедентно като се има предвид вестникарската конкуренция - "Стандарт" препечатва същото интервю, цитирам "поради голямото му обществено значение"
А не по малко интересно е и друго - че "Труд" публикува и своеобразен портрет на Лучански, наричайки го милиардерът на Горбачов. Само два факта от публикацията - през 1985 г. Лучански е все още в затвора за стопански престъпления, година по-късно вече е на свобода е фирмата му има оборот от 2 млрд. долара, а за световните спецслужби името на Лучански, четем в "Труд", който в интервюто на съседната страница иска да мине за кротък инвеститор се свързват с три неща - трафик на ядрени материали и оръжие, пране на пари, с една дума - мафия.
"Стандарт" обаче от своя страна обръща поглед към два други скандала - единият - сделката с "Ален мак", спряна вчера от районния съд в Пловдив заради нередности и незплатени средства от придобилия я спред изданието кредитен милионер. А другият - за това дали наистина телевизия Би Ти Ви е собственост на Мърдок. Въпрос, който според изданието, витае от дни. И който членът на НСРТ Иво Драганов коментира така: слухове има, но няма доказателства. Още повече че кандидатите са представите документ от "Сити банк" за финансите на Мърдок, с какъвто едва ли разполага всеки. И въпреки че сме изобретателен народ, заявава Иво Дряганов, все пак малко вероятно е българи да са се представили чак за Рупърт Мърдок.
И изобщо мръсните пари са опасни, защото след тях идват собствениците им, припомня Карла дел Понте, прокурор в международния трибунал в Хага пред "24 часа". Тя заявава, че Милошевич го чака доживотна присъда, просто защото законодателството на трибунала не дава смъртни наказания и споделя, че след като е научила, че по българските улици свободно се разхождат убийци още от комунистическите лагери, смята, че всичко това оправдава съществуването на постоянен международен трибунал.
Което може би показва, че Европа е по-единна от всякога, както твърди пред "Стандарт" и проф. Хайнц Миклас от университета във Виена. Той смята и че съществуващото все още деление е чисто икономическо, а не културно или религиозно. Защото, подчертава проф. Миклос, никой няма да приеме Полша или Словения в ЕС, защото това са католически или латински страни, а защото за по-напред в реформите. В крайна сметка, отбелязва професорът, живеем в епохата на Интернет, а не на църковните събори, което според него не означавало, че България ще трябва да заличи културната си идентичност, а напротив ще бъде приета именно такава, каквато е, в обществото на европейските държави.