Пред в. "Труд" о.з. ген Радев нарича факса фалшификат и същевременно обвинява вътрешно министерство, че с публикуването му е направило гаф и е оповестило секретна информация, както и името на израелски офицер Леон Ардити, отговарящ за наркотиците в Турция. А във факса се говори за две неща - първо, за подозрение, че Чорни е замесен в убийството на сина на висш български чиновник и на второ място, очевидно, за трафик на наркотици. И интересното е, че докато трае престрелката между МВР и бившя шеф на службата за борба с организираната престъпност, в. "Труд" минава в атака и излиза с гръмкото заглавие "Руската мафия дала на фондацията на Елена Костова 80 000 долара". Казвам гръмкото, защото малко по-надолу изданието прави уточнение на заглавието под линия - което все пак е прецедент във вестникарството и пояснява, че използва израза според терминологията на ген. Атанас Атанасов от неговите скорошни разобличения по телевизията. И за да не дразня дълго любопитството ви, веднага ще кажа, че всъщност вестникът разполага с интервю, пратено по факса от Григорий Лучански, в което той твърди, че е превеждал пари в България и че за да му върви бизнесът дори дал въпросните 80 000 долара на фондация "Бъдеще за България". Оттук насетне, изданието, както си му е редът, търси мнението и на председателя на фондацията Елена Костова, която казва пък, че при нея няма такива пари.
И което е още по-интересно - и сигурно безпрецедентно като се има предвид вестникарската конкуренция - "Стандарт" препечатва същото интервю, цитирам "поради голямото му обществено значение"
А не по малко интересно е и друго - че "Труд" публикува и своеобразен портрет на Лучански, наричайки го милиардерът на Горбачов. Само два факта от публикацията - през 1985 г. Лучански е все още в затвора за стопански престъпления, година по-късно вече е на свобода е фирмата му има оборот от 2 млрд. долара, а за световните спецслужби името на Лучански, четем в "Труд", който в интервюто на съседната страница иска да мине за кротък инвеститор се свързват с три неща - трафик на ядрени материали и оръжие, пране на пари, с една дума - мафия.
"Стандарт" обаче от своя страна обръща поглед към два други скандала - единият - сделката с "Ален мак", спряна вчера от районния съд в Пловдив заради нередности и незплатени средства от придобилия я спред изданието кредитен милионер. А другият - за това дали наистина телевизия Би Ти Ви е собственост на Мърдок. Въпрос, който според изданието, витае от дни. И който членът на НСРТ Иво Драганов коментира така: слухове има, но няма доказателства. Още повече че кандидатите са представите документ от "Сити банк" за финансите на Мърдок, с какъвто едва ли разполага всеки. И въпреки че сме изобретателен народ, заявава Иво Дряганов, все пак малко вероятно е българи да са се представили чак за Рупърт Мърдок.
И изобщо мръсните пари са опасни, защото след тях идват собствениците им, припомня Карла дел Понте, прокурор в международния трибунал в Хага пред "24 часа". Тя заявава, че Милошевич го чака доживотна присъда, просто защото законодателството на трибунала не дава смъртни наказания и споделя, че след като е научила, че по българските улици свободно се разхождат убийци още от комунистическите лагери, смята, че всичко това оправдава съществуването на постоянен международен трибунал.
Което може би показва, че Европа е по-единна от всякога, както твърди пред "Стандарт" и проф. Хайнц Миклас от университета във Виена. Той смята и че съществуващото все още деление е чисто икономическо, а не културно или религиозно. Защото, подчертава проф. Миклос, никой няма да приеме Полша или Словения в ЕС, защото това са католически или латински страни, а защото за по-напред в реформите. В крайна сметка, отбелязва професорът, живеем в епохата на Интернет, а не на църковните събори, което според него не означавало, че България ще трябва да заличи културната си идентичност, а напротив ще бъде приета именно такава, каквато е, в обществото на европейските държави.
Последвайте ни
