"Бъркотия около антитерористичните закони", пише "Дейли телеграф" и обяснява, че докато двете камари воювали помежду си около приемането или отхвърлянето на новото антитерористично законодателство, девет заподозрени в терористична дейност мъже, държани без присъда в затвор от три години, ще бъдат освободени под гаранция, а десети заподозрян, който е под домашен арест, ще получи по-лека мярка за неотклонение.
"Гардиън" подробно представя същите 10 мъже. Сред тях се откроява Абу Катада, за когото изданието пише, че видеозаписи с негови молитви са били гледани от някои от извършилите атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ. Смята се, че Катада е в центъра на дейността на "Ал Кайда" във Великобритания.
Сред другите заподозрени е алжирец, който не получил убежище като бежанец на Острова, но затова пък вероятно помагал на терористична група от Алжир и чеченски бойци.
"Индипендънт" предпочита друга водеща тема: "Разкритие за войната в Ирак: Липсва изчерпателен юридически съвет".
Под това заглавие вестникът пише, че Великобритания започнала войната в Ирак през 2003 г., след като едва на една страница били изложени евентуалните юридически последици от интервенцията.
От разкритията на член на правителството става ясно, че главният прокурор отговорил на една страница на парламентарно питане по въпроса и отговорът бил използван вместо юридическа консултация на кабинета "Блеър" да участва във войната срещу Ирак.
"Гардиън" публикува анализ, от който става ясно, че протестите в Ливан не трябва с лека ръка да бъдат сравнявани със събитията в Украйна от края на миналата година.
Според автора предполагаемата розова картина на зараждащата се демокрация в Ливан след протестите на опозицията и подаването на оставка от страна на правителството не държи сметка за социополитическата структура на ливанското общество.
В анализа се казва, че ливанското правителство е изградено на фракционно-феодален принцип и всяка религиозна група има представителство - християните имат президент, мюсюлманите шиити - премиер, а сунитите - председател на парламента.
В тази среда, отбелязва авторът, няма място за политически програми и прозрачност. Освен това много от тези, които сега са против Сирия дълго време са се възползвали от нейната доминация в Ливан.
Ливанската опозиция досега не е представила програма и докато в страната не се появи гражданско общество с нормални политически партии, властовият баланс просто ще се люшка между познатите играчи, пише още в анализа.
