"Новинар" я нарича "жената-паяк", "Монитор" - "въздушна акробатка", "Стандарт" - "Батман". В редакционен коментар вестникът прави кратък преглед и на други предизборни чудатости, като кебапчета и коминочистачи.
"Труд" пък пише по този повод: "Царистите не разбраха, че в България, за да си на власт, не трябва да те издигат с въже, а да те спускат с парашут".
Две цифри от днешната преса поставят въпроса доколко подобна зрелищност би била в помощ. Според данни на "Сега" от пийпълметрични изследвания малко над 1% българи са гледали предизборните обръщения в петък, като най-високата цифра на зрителите им е 127 000 души. "Стандарт" пресмята, че средно по трима души са гледали всяко едно обръщение.
Пред "Новинар" преподавателят по връзки с обществеността проф. Здравко Райков обяснява трудностите в предаването на политическо послание с "липсата на компетентност у хората да ги разпознават".
В интервю за "Труд" политологът Иван Кръстев прогнозира, че на местните избори ще гласуват най-много хора, които са за запазване на статуквото.
Мнението му е, че има недоволство, но няма протестен вот, а партиите са загубили реалния контрол върху политическия процес. Като доказателство за това Кръстев сочи роенето на кметове от БСП.
За вестник "Сега" най-важната новина е, че Петър Стоянов е станал член на СДС. Това изданието тълкува като признак, че той се готви да оглави сините след изборите. Отгласи продължава да предизвиква публикуван в съботното издание на този вестник кратък коментар на бившия премиер Костов за назначението на Бриго Аспарухов и възможностите за обединение вдясно.
Изданието публикува коментарите от интернет-форума си. Участнците реагират различно на идеите в писмото, но повечето са изненадани от тона, стила и езика в него. Като оценка за поведението на бившия премиер "Дневник" цитира реплика на Бърнард Шоу: "Снощи в театър Х се игра Хамлет от Шекспир. Защо?".
По-нататък в редакционния коментар на "Дневник" пише: " Да беше проникновен анализ за бъдещото назначение на Бриго Аспарухов или пък блестящ коментар за ползите и вредите от потенциалното обединение вдясно, човек можеше да рече, че Костов е имало защо да наруши дългото си мълчание."
Вместо това според "Дневник" са се получили "36 реда, изпълнени със злорадство, ехидничене и обидни квалификации."
