Френският печат днес - 15 ноември 1999 год.

В п пециално интервю за вестник "Фигаро", йорданският крал Абдалла Втори, който е на държавно посещение в Париж заявява: "Западът трябва да помага на младите държави и младите ръководители, които искат да либерализират страните си и да установят демокрация".. Синът на крал Хюсеин твърди, че "Инвестирането в Йордания означава инвестиране в мира". Той дава мнението си и по "фундаменталния въпрос" за водата в Близкия изток; според него, "Водата трябва да бъде свободна.. В името на какво, пита той, една държава, която е разположена по горното течение на някоя река може са строи баражи , за да продава после водата на страните, разположени по-надолу? Може би някой ден ще трябва да се заплаща и консумацията на кислород?"

Водата е основна тема за публикациите в много от днешните френски вестници: "Ядът на водата", обявява "Либерасион", "Дъждът, който убива", пише "Франс соар", а "Сюд уест" - "Чудовищното наводнение". "Бедствие след дъжда" е заглавието на водещата публикация в "Дофине либере", "Ла Монтань" говори за "Денят след кошмара.. На първата си страница "Паризиен" резюмира ситуацията: "Катастрофа.., която засегна три от южните департаменти и причини смъртта на поне 26 души, както и значителни икономически щети: прекъсната автомобилна и железопътна мрежа, разрушени къщи и предприятия".. Именно размерите на бедствието шокират "Льо Прогре": "Един ден дъжд и целият живот, целият труд, целият пейзаж - всичко построено с търпение.. сега се оказва унищожено".. Подобно нещастие може да се случи един ден и на всеки от нас, продължава всекидневникът"! Именно в тази връзка "Репюбликен Лорен" отбелязва, че "трябва да се живее с природата".. "Разбира се, отбелязва "Уест Франс", тази драма няма размерите на турската трагедия и повтарящите се трусове".

Следват два въпроса, задавани не само от "Уест Франс", но и от повечето вестници днес: "Дали климатът наистина не се разваля?". "Прословутият парников ефект" и "Отклоненията на сезоните" са заглавията по тази тема в другите издания. Вторият въпрос е: "Ако този потоп е природно явление, може би последствията му се увеличават от човешката дейност? Слабо контролирана урбанизация, строеж в рисковите зони, слабо поддържани или прекалено канализирани реки, асфалтиране и на най-малките пътища.." "Дали сме абсолютно невинни за тези драми?", пита се още и "Ест Репюбликен". Под снимка от засегнатия от водата юг, "Ла Кроа" задавa подобен въпрос: "Не бяха ли наводненията на юг предвидими?" - "Да", отговаря специалист от френския метеорологичен институт Метео Франс. "Но винаги е много трудно да бъдем точни, когато става дума за големи количества вода". "Ендепандан" обвинява "криминалната некомпетенция" на тези, които са разрешавали строежи в области, където се знае, че се наводняват след първия по-обилен валеж". "Избраните често имат къса памет, отбелязва "Ла Трибюн", а в същото време щяха да са достатъчни само няколоко малки стенички за спиране на течението и няколко горички за фиксиране на терените". "Французите, включва се в коментара и "Еко Репюбликен", откриха с изумление, че природните катастрофи не са запазени единствено за страните от Азия и Америка, както и за няколкото области на планетата, осъдени да чакат следващото вулканично изригване или земен трус". "Разбираемо е, продължава в същия смисъл "Нувел Репюблик дю сантр уест", че слабо развитите страни са особено чувствителни към подобни катастрофи, но какво да кажем, когато развита страна като нашата дава толкова много жертви?"