Френският печат днес - 09.02.2001 год.

"Шр рак се противопостави на клонирането за терапевтични цели". Това е заглавие на "Фигаро", но изданието не е единственото, което нищи темата за позицията на френския президент по отношение на биоетиката. В същото време правителството и Националният комитет за етиката се обяви за опитите при определени условия, разбира се, и с цел да се подкрепи борбата срещу болести като Алцхаймер, Паркинсон и Кройцфелд-Якобс. "Фигаро" обобщава: "Всички усещат, че перспективата е едновременно опасност и прогрес. Защото от една страна ще бъдат лекувани неизлечими болести, но от друга - под ембриони ще се разбира единствено ползата от тях. За едни това означава легитимиране на изследванията и предотвратяване на възможността те да завършат просто с клониране в чистия му вид. За други, остава сигурността, че терапевтичното клониране ще предизвика репродуктивното клониране, но е необходима и воля, за да се избегнат предполагаеми отклонения. "Фигаро" се впуска в обяснения за това, какво точно означава клонирането и дава пример с овцата Доли във Великобритания. "Репюбликен" се включва с прозрението, че дебатът не е лесен, но поставянето му в публичното пространство е само, за да донесе облаги на политиците. "Миди Либр" поставя въпроса, който може би всички си задават: "Доколко човекът ще може да използва човешки материали, за да усъвършенства своята природа и да се лекува. "Алзас" застава зад позицията на президента. Изданието е на мнение, че тази позиция е израз на страховете и несигурността. Но в същото време не затваря ли тя по особено категоричен начин пътищата на научния прогрес, пита вестникът. "Ест репюбликен" допълва, че позицията на Ширак не е израз на липсата на вяра в прогреса. Тя по-скоро е разумен и отговорен акт. "Репюблик дю Сантр" използва две събития, за да достигне до заключените, че Жак Ширак и Жозе Бове водят една и съща битка. Първият е в Лион за откриването на световния научен форум "Биовизион". Вторият е в Монпелие, където започва процес срещу него във връзка с опустошаването на трансгенетични оризови плантации.

В днешната френска преса откриваме и информация за приетия от депутатите, почти в анонимност, закон. Според него от следващата година децата ще могат да носят името на баща си, на майка си или и на двамата - без значение. Коментаторите не пропускат да отбележат, че установяването на бащиното име като официално е станало преди два века - през 1804 г. "Прес Осеан" предлага тема за дискусия - майката дава живота, бащата не може да направи друго, освен да даде своето име. Ако му се отнеме и това прао, няма ли да го отдалечим още повече от неговто семейство. "Дофине Либере" с основание е обезпокоен до какво ще доведе този закон, тъй като родителите понякога не могат да се разберат дори за малкото име на детето.