Френският печат днес - 27.09.2001 год.

"Кт то проблясък", пише в заглавие "Кроа". "Неочакван жест", допълва "Дофине Либере". "Те си говорят", включва се и "Юманите". Всички вече се досещат, че става въпрос за срещата между израелския външен министър Шимон Перес и палестинския президент Ясер Арафат. "Либерасион" посочва, че "трябваше Съединените щати, заместени от европейците, да подложат Шарон на дипломатически бомбардировки, за да може подновяването на диалога да стане реалност. В невероятните дипломатически усилия по посока на арабските и мюсюлманските страни, инатът и насилията на Шарон се оказаха по-лоши и от пречка, заплашваща доверието в Съединените щати, уточнява "Либерасион". "Пари Норманди" обаче предупреждава, че едно ръкостискане и няколко разменени думи на летището в Газа все още не означава много. Защото екстремистките движения и от двата лагера не са се отказали от насилието.

Трябваше да загинат хиляди хора под двата небостъргача, за да се умилостиви един израелски премиер-министър, притиснат от всички страни, най-вече от американците. Тези редове четем в "Курие Пикар". Джордж Буш имаше огромна нужда от отдих в този вулканичен регион, където екстремизмът вирее при благоприятни условия. Той имаше нужда и да се присмее на каузата на арабските режими, подкрепящи изцяло палестинската кауза. "Кроа" обаче деликатно напомня, че привържениците на войната и фанатиците спокойно очакват този петък първата годишнина от началото на Интифадата. А това е достатъчно да помете бледата светлинка, дошла от Газа.

"За да може примирието да се задържи известно време", посочва "Шарант Либр", "е необходимо Ариел Шарон да преразгледа изцяло положението си спрямо Ясер Арафат, който публично съчувства на Бин Ладен. Старият палестински ръководител, от своя страна, трябва да успее в почина си да наложи контрол над екстремистите от Ислямски джихад и Хамас. И по този начин да поеме конкретна страна във войната срещу тероризма, към която вече обеща да се присъедини. Според "Еко" обаче срещата Арафат-Перес е връщане назад във времето. А иначе Интифадата, продължила вече цяла година, отне живота на повече от 800 души. "Репюбликен Лорен" се спира на двамата носители на Нобелова награда за мир, като признава, че се изисква истински политически кураж за установяването на мира. Съгласявайки се с това мнение, "Юманите" не скрива, че във всеки един момент премиерът или независимо каква екстремистка провокация могат да хвърлят мирния процес в бездната. Затова международния натиск трябва да настоява в максимална степен, за да помогне преговорите да отидат до своя край.

Малко по-далеч други хора също умират, отбелязва "Франс Соар". Милиони афганистанци напускат страната си при най-лоши условия. А тези които остават, са заплашени от глад, студ и болести. Вестникът разкрива, че продължителността на живота в Афганистан достига едва 44 години за жените и 43 ? за мъжете. 97 % от населението над 25 години са неграмотни. В същото време управляващите в страната фанатици върнаха икономическото състояние в Средновековието. От вестниците се появяват сравнения като това, че афганистанският народ е заложник на конфликта. "Либерасион" обаче призовава: "Нещастието на афганистанците не бива да се прибавя към нещастието на близките и семействата на жертвите от 11 септември".