На страниците си в днешния брой "Юманите" повдига въпроса за политическите затвориници. В противоречие с тези, които прикрито настояват за амнистия на убийците на един префек, "Дофине Либере" припомня старата известна констатация според която: "убийството по този начин не е наказано, то е възнаградено". Упреквайки и келти и корсиканци "Прогре дьо Лион" пише за "двойна грешка на парижкия елит": грешка на левите и грешка на десните, които от 20 години, от времето на законите за децентрализацията, са пренебрегнали изгревът на регионалните култури, отказвайки да обърнат внимание на техните мирни стремежи за по-голяма политическа автономия. В Корсика под натиска на насилието, обещанията и плановете за изключение, се увеличиха до степен, да бъде заличено националното. Дори според оценката на "Фигаро" тази сутрин, нещата стоят така: давайки да се разбере, че "корисиканската идентичност, по правило се нуждае от насилие" правителството допусна отдалечаване, което ще струва скъпо. В същото време, припомня "Фигаро", правителството през 1999-та година ангажира Франция в една война срещу Сърбия в името на проявата на културното многообразие. Правителството днес защитава етническо утвържадване - чрез свиване на идентичностите и чрез зачитане на етническите особености. Ще бъде ли по този начин отворена вратата за една идеология на изключението, носеща в себе си расистки и ксенофобски рeфлекси, пита същото издание. В същото време "Миди Либр" определя като проява на стъписваща арогантност, това че председателят на Териториалното събрание на Корсика се е превърнал в привилегирован партньор на правителството. Явно новият мислител на Франция се нарича господин Роси?, възклива вестникът. В заключението си по същата тема "Либерасион" пише: не е срамно да го признаем - институциите са изчерпани.
Последвайте ни
