Българският печат днес - 14.05.2001 год.

"Ит тезаваха ни". Тази реплика на обвинените ни медици в Либия, стигнала до журналистите в съдебната зала в Триполи, днес е по първите страници на всички вестници. И може да се каже, че първото гледане на дело 44/99 в Полицейската академия в либийската столица поизмества на заден план предизборните листи и изборните сблъсъци.
Снимките на шестимата обвиняеми зад решетките също са по първите страници на пресата. "Монитор" извежда репликата за изтезанието като заглавие и я определя като "изплакана". След което цитира и думите на обвиняемата Кристияна Вълчева: "Изтезаваха ни по най-различни начини - и средновековни, и съвременни методи". Друга обвиняема - Валя Червеняшка, е успяла да извика, че са ги "инквизирали с електричество, с "вой на кучета" и с какво ли още не", пише изданието. Същите думи за мъчението публикува и "Труд". "24 часа" решава просто да публикува снимките на обвиняемите с надписа "това са те!" "Демокрация" гледа към следващия етап и отбелязва, че делото в Триполи ще се гледа на 2 юни. Изданието обаче припомня за застрашителната реч на либийския лидер Кадафи и цитира думите на външния ни министър, че ние няма да приемем политически процес. А според "Новинар" процесът в Либия вече е станал световен, защото за първи път са допуснати журналисти не само от България (които са били 15 души), но и от арабския свят, от Великобритания, имало е и репортер на "Ройтерс". "Стандарт" пък атакува връщащия се от Париж Симеон Втори с въпрос как вижда помощта, която той беше обещал за справедливото провеждане на процеса и влязъл ли е в контакт с министър Надежда Михайлова. На което царят, в присъщия си лаконичен стил, отвръща "още не сме говорили". А при следващ въпрос допълва, че на срещите си в Париж (включително с влиятелни арабски лица) не е разговарял за задържаните в Триполи. "Има по-положителни начини да се действа за нещастните хора, които са там", казва той.

Толкова по въпросите с "царската милост". Днешните издания обаче направо преливат от любопитство какви ще са царските листи.
"Симеон Втори не казва ще става ли депутат", отбелязва "Новинар". Но единственият отговор, даден от него на летището на този въпрос, бил следният: "Много добре съм осведомен". Сами решете какво означава това. "Даренията за царя - до 5000 лв.", отбелязва "24 часа" във водещото си заглавие. Специален комитет бил определил този таван на финансиране, а в комитета влизали организаторът на движението Николай Маринов, проф. Георги Петканов и бизнесмена Максим Димов (бивш депутат от ДПС).

"Труд" обаче гледа право към изборите и вижда нещата така - "Стефан Данаилов срещу Симеон Втори". Такова било решението на лявата коалиция, взето в неделя, и то противопоставя популярния актьор на царя, където и да се кандидатира той. А тъй като новината, откъдето и да се погледне към нашия политически живот, все пак си е малко стряскаща, "Труд" й посвещава специален коментар. И то озаглавен така - "славен майор или вехти досиета". В него се тръгва от политическите баталии, минава се през Вапцаров и вярата, за която "бронебойни патрони няма открити", за да се стигне до шоу сблъсъците, които наблюдаваме - майор Деянов ту срещу премиера, та сега и срещу царя. Тъй че, пита "Труд", "интересно на кого ще повярва обръгналия българин - на откровените или на набедените играчи в шоуто".

"Край на вервайте ми", предрича в анализ пък "24 часа" и се пита дали цялата царска стратегия не е някакво дългосрочно предупреждение към политическите актьори. "Не залагайте на лица от миналото", това пък е съветът на Ханс-Герд Пьотеринг, председател на фракцията на Европейската народна партия в Европарламента пред "Демокрация". Защото изминахте най-болезнената част от миналото, подчертава евродепутатът. И определя включването на царя в политиката като "интригуващо", но и "обезпокояващо", доколкото няма програма и не е ясно кои лица стоят зад него. В това евродепутатът Пьотеринг вижда и съществената разлика между Симеон Втори и Ото фон Хабсбург - син на последния австрийски император. "Добре познавам г-н Фон Хабсбург, отбелязва пред "Демокрация" ръководителят на европейската християндемократическа фракция и мога да кажа, че той никога не е бил уклончив и винаги е говорил прямо. Той не е човек, който непрекъснато повтаря "Вервайте ми". А да се говори, че основните проблеми на България ще се решат за 800 дни, според Ханс-Герд Пьотеринг е направо несериозно и е по-скоро някакъв рецидив от миналото.

И като говорим за миналото - много днешни издания напомнят, че се навършват 20 години от атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и т.нар. "българска следа" в него. "Монитор" продължава да разплита следата и този път негодуванието му се стоварва върху фернския писател на булевардни шпионски романи Жерар дьо Вилие. Познавате ли този автор, пита специалният парижки кореспондент на изданието Румен Михайлов. И после за несведующите дава някои пояснения - безчислен брой книжлета, които се продават по будките с главен герой принц Малко Ленж. Въпросът обаче е, че тези дни цяла Франция е наводнена от новия му опус - "Убийте папата". А сюжетът, освен покрай централите на тайните служби, пак забива и в "българската връзка". Съдете сами, отбелязва авторът: Важен полковник от турските тайни служби МИТ е бил убит, защото е в течение на подробности около убийството на папата. В заговора било намесено КГБ, но и българското ДС, че и турски мафиоти. Зад всичко това е някой си Драган Кацамански, български шпионин, когото принц Малко Ленж тръгва да търси в София, за да го предаде в ръцете на прогресивното човечество. В романа това всъщност е псевдоним, зад който се крие бившия полковник от ДС и бившия шеф на "Кинтекс" Владимир Георгиев. Именно прецизността на някои детайли карат кореспондентът на "Монитор" да негодува и да подозира, че книгата има съавтор - българин. Лошото е обаче, че от романчето на Вилие излиза, че София е град само на мафиоти с дебели вратове, пълен с долни кръчми. Става ясно, че българите са "лоши, грозни и нечистоплътни хора", че от "техните ястия би повърнал дори гладен плъх" и че пред "магазините продължават да се вият огромни опашки" и т.н. . Така излиза, негодува "Монитор", че романче като "Убийте папата" всъщност се превръща в "убийте българите". А от страниците на "Демокрация" друг, набеден пък от "Монитор" участник в организирането на самата "следа" - Дими Паница (бивш главен редактор на "Рийдър дайджест" за Европа), държи да внесе яснота. Лансирането на хипотезата е бил резултат от проучването на Клеър Стърлинг според данните, с които тя е разполагала тогава. А тогава, отбелязва Дими Паница, имаше и една живковска България, оплетена от службите, която съвсем не беше истинската България. А и лично той е убеден, че 20 години по-късно авторката, лансирала "българската следа, вече не би написала същия репортаж", твърди Дими Паница пред "Демокрация".

Изобщо - други времена. "Бях на самия връх на мойта младост, бях див - несъразмерен и красив, обичах те без милост, а със ярост, и се учудвам, че останах жив" - такава пък е поетичната изповед на поета Христо Фотев пред "Стандарт". Авторът на "Колко си хубава" продължава да живее с пенсия от 46 лв., припомня изданието. Поетът нямал пари да отиде и до морето, което е неговото вдъхновение. Но имал приятели, затова смятал, че "нищо в този свят не може да е страшно за него". А това е и съветът му към всички нас.