Българският печат днес - 3 декември 1999 год.

"Пн нсиите на елита без таван от 2000-ната година" обявява "24 часа" във водещото си заглавие. За обикновените старци ограничението пада през 2004-та година, допълва информацията "Сега". Става въпрос за приетия от Народното събрание нов Социален кодекс, според който бившите президенти, премиери, председатели на парламента и конституционни съдии ще вземат пенсии без таван от януари 2000-ната година. "Пенсиите - жест, но половинчат", категоричен е "24 часа" в редакционния си коментар. Справедливо е бившите държавници да взимат по-достойни пенсии. Жестът обаче няма да се хареса нито на правоимащите, нито на обикновените пенсионери, пророкува вестникът. Защото повече от два милиона души ще чакат пенсии без таван до 2004-та година. А до тогава - я камилата, я камиларя.

"Парламентът върши епохално дело - кове новата пенсионна конституция", продължава темата "Труд", като поставя акцента върху предвиденото увеличение на пенсионната възраст. От това решение станало ясно, че от всички ще се гребе по много, а на малцината, доживели старчески бъднини, ще се пуска по малко. Е, няма нищо лошо в това, че мъжете ще работят до гроб. В крайна сметка трудът е направил от маймуната човек. Лошото обаче е другаде, според вестника. Че всички надежди, че в качеството си на спестен труд родните пенсии ще спрат да правят от пенсионерите маймуни и занапред ще си остане до шепа хора.

"Докторите обаче удариха кьоравото", разкрива отново "Труд" в редакционния си коментар. За дежурството им в новогодишната нощ ще им броят до 20 бона. Така с един куршум два заека - хем пари ще вземат, хем няма да похарчат нито лев за пиячка, пуйки е тем подобни екстри. С тлъстия си хонорар на другия ден пък щели да се сдобият с куп благини. Могат например да си подновят копчетата на старото сако. Или пък съсипани от нощната битка с пияни пациенти сами да се налюскат в кварталното кръчме. Разбира се с менте. За друго премиите едва ли ще им стигнат.

"В понеделник правителството отстъпи пред Европейската комисия", категоричен е Кирил Дрезов, лектор по европейска политика в лондонския университет Кийл в интервю за вестник "24 часа". Обаче едва ли са възможни по-големи отстъпки. Трябва да се признае обаче, че и българските представители не се подготвиха. "България пренебрегна западните медии. Няма нито един посланик, който да е пратил писмо до тях, за да осветли българската позиция", отбелязва Кирил Дрезов. В Европейския съюз още битува представата, че в България твърде лесно можеш да получиш фалшив международен паспорт. А случаи с поискалия убежище ром-депутат само утежняват тази представа. И все пак въпреки критиките и желанията за промени в правителството, никой не визира смяна на премиера Костов, категоричен е Кирил Дрезов. Повечето министри обаче са спорни. Промяната в кабинета ще се приветства извън страната. Колко дълбока ще е тя и дали личности, спорни за българската общественост, ще бъдат сменени, не се знае.

Какви компормиси, какви условия. И се чудиш в Европа ли живеем, на друг континент или на друга планета. "Та нали, за да се стигне до възможността да правиш компромис, трябва да си равнопоставен", отбелязва "Труд" в свой анализ, посветен на реакциите, съпътстващи договореностите между премиера Костов и еврокомисаря Ферхойген за атомната електорцентрала. С нашата рухнала икономика едва ли ще се мерим с държавите от Стария континент. А освен това, не те ни искат, а ние се стремим да влезем в елитния звезден клуб. Така че по добре нека видим какви са реалностите. И да не допускаме компромиси първо със самите нас, съветва "Труд". Затваряме си очите, че не работим. Не си плащаме данъците, а властите не са осъдили нито един небрежен длъжник. Обещаваните реформи са само в зародиш. Един завод даже не можем да изтъргуваме. Та затова, нека първо спрем с тези компромиси и чак тогава ще можем да се изпъчим и да поставяме условия на чужденците. И вместо да се вайкаме, да се хванем за работа. За да не търсим после със свещ кой клекнал, кой рушвет взел, кой компромис направил.

"Партиите и политиците така са затънали в ежедневните си проблеми, че тяхната идеология се определя само от наименованията им, преминали в някакви безлични буквосъчетания", категоричен е режисьорът Вили Цанков в интервю за вестник "Сега". Дойде време, в което дезавуирането на духовните проблеми си отмъщава, и това става днес, а не в някакво необозримо бъдеще. А това е все едно да режеш клона, на който седиш. Така се роди омразата преди десет години. Тогава тя бе естествена и дори нужна. Днес обаче тя е вехта дреха. Днес подобни парцаливи възгледи все повече се отхвърлят от хората, убеден е Вили Цанков. Политическата демагогия става трудна. Идва времето на свободната мисъл.

"Не всички, но повечето нямат кураж да отстояват идеи. Материалният интерес доминира", категоричен е директорът на Националната галерия за чуждестранно изкуство Георги Липовански в интервю за вестник "Пари". И тъй като съблазните на властта са много големи, малко са хората които успяват да устоят. Така или иначе властта се услажда и се иска много кураж, но и много добросъвестно мислене, за да можеш да ги преодолееш. "Дано през новия век да можем да съхраним правилната посока, в която в момента вървим, въпреки всички неудобства и опити тя да бъде променена", пожелава си Георги Липовански. След като индивид сме кадърни, сравнително малко усилия могат да ни изведат на върха, стига обаче да не си пречим взаимно.