"Парламентът върши епохално дело - кове новата пенсионна конституция", продължава темата "Труд", като поставя акцента върху предвиденото увеличение на пенсионната възраст. От това решение станало ясно, че от всички ще се гребе по много, а на малцината, доживели старчески бъднини, ще се пуска по малко. Е, няма нищо лошо в това, че мъжете ще работят до гроб. В крайна сметка трудът е направил от маймуната човек. Лошото обаче е другаде, според вестника. Че всички надежди, че в качеството си на спестен труд родните пенсии ще спрат да правят от пенсионерите маймуни и занапред ще си остане до шепа хора.
"Докторите обаче удариха кьоравото", разкрива отново "Труд" в редакционния си коментар. За дежурството им в новогодишната нощ ще им броят до 20 бона. Така с един куршум два заека - хем пари ще вземат, хем няма да похарчат нито лев за пиячка, пуйки е тем подобни екстри. С тлъстия си хонорар на другия ден пък щели да се сдобият с куп благини. Могат например да си подновят копчетата на старото сако. Или пък съсипани от нощната битка с пияни пациенти сами да се налюскат в кварталното кръчме. Разбира се с менте. За друго премиите едва ли ще им стигнат.
"В понеделник правителството отстъпи пред Европейската комисия", категоричен е Кирил Дрезов, лектор по европейска политика в лондонския университет Кийл в интервю за вестник "24 часа". Обаче едва ли са възможни по-големи отстъпки. Трябва да се признае обаче, че и българските представители не се подготвиха. "България пренебрегна западните медии. Няма нито един посланик, който да е пратил писмо до тях, за да осветли българската позиция", отбелязва Кирил Дрезов. В Европейския съюз още битува представата, че в България твърде лесно можеш да получиш фалшив международен паспорт. А случаи с поискалия убежище ром-депутат само утежняват тази представа. И все пак въпреки критиките и желанията за промени в правителството, никой не визира смяна на премиера Костов, категоричен е Кирил Дрезов. Повечето министри обаче са спорни. Промяната в кабинета ще се приветства извън страната. Колко дълбока ще е тя и дали личности, спорни за българската общественост, ще бъдат сменени, не се знае.
Какви компормиси, какви условия. И се чудиш в Европа ли живеем, на друг континент или на друга планета. "Та нали, за да се стигне до възможността да правиш компромис, трябва да си равнопоставен", отбелязва "Труд" в свой анализ, посветен на реакциите, съпътстващи договореностите между премиера Костов и еврокомисаря Ферхойген за атомната електорцентрала. С нашата рухнала икономика едва ли ще се мерим с държавите от Стария континент. А освен това, не те ни искат, а ние се стремим да влезем в елитния звезден клуб. Така че по добре нека видим какви са реалностите. И да не допускаме компромиси първо със самите нас, съветва "Труд". Затваряме си очите, че не работим. Не си плащаме данъците, а властите не са осъдили нито един небрежен длъжник. Обещаваните реформи са само в зародиш. Един завод даже не можем да изтъргуваме. Та затова, нека първо спрем с тези компромиси и чак тогава ще можем да се изпъчим и да поставяме условия на чужденците. И вместо да се вайкаме, да се хванем за работа. За да не търсим после със свещ кой клекнал, кой рушвет взел, кой компромис направил.
"Партиите и политиците така са затънали в ежедневните си проблеми, че тяхната идеология се определя само от наименованията им, преминали в някакви безлични буквосъчетания", категоричен е режисьорът Вили Цанков в интервю за вестник "Сега". Дойде време, в което дезавуирането на духовните проблеми си отмъщава, и това става днес, а не в някакво необозримо бъдеще. А това е все едно да режеш клона, на който седиш. Така се роди омразата преди десет години. Тогава тя бе естествена и дори нужна. Днес обаче тя е вехта дреха. Днес подобни парцаливи възгледи все повече се отхвърлят от хората, убеден е Вили Цанков. Политическата демагогия става трудна. Идва времето на свободната мисъл.
"Не всички, но повечето нямат кураж да отстояват идеи. Материалният интерес доминира", категоричен е директорът на Националната галерия за чуждестранно изкуство Георги Липовански в интервю за вестник "Пари". И тъй като съблазните на властта са много големи, малко са хората които успяват да устоят. Така или иначе властта се услажда и се иска много кураж, но и много добросъвестно мислене, за да можеш да ги преодолееш. "Дано през новия век да можем да съхраним правилната посока, в която в момента вървим, въпреки всички неудобства и опити тя да бъде променена", пожелава си Георги Липовански. След като индивид сме кадърни, сравнително малко усилия могат да ни изведат на върха, стига обаче да не си пречим взаимно.
Последвайте ни
