А иначе как средностатистическият българин посрещна Уилиям Джеферсън Клинтън? "На фона на летище София, чийто вид предизвикваше неволна аналогия с аеродрума Байконур в ожидание на космически кораб, телевизионната репортерка пламенно разказа всичко - за охраната, автомобилите и посрещачите", отбелязва "Сега". Тя гордо подчертала 369 пъти, че целият народ очаква действащ американски президент. Сякаш у нас през ден идват американски президенти, но, тюх, те все недействащи. Петър Стоянов се затичал към самолета. И в този сюблимен миг телевизионният зрител забравил и за ракийката и за салатката, отбелязва "Сега". Само където се наложило 10 минути президентът на България да пристъпва от крак на крак пред стълбичката, а неговите избиратели се цъклеха. И точно когато Стоянов достигнал точката на замръзване, а зрителят - границата на търпението, вратата на Еър форса-а се отворила и туш - показал се Той с главна буква. "И US президентът се ръкувал с нашия такъв, без да извади лявата си ръка от джоба. След като стиснала десницата на родната държавна глава, Челси пък отрила ръка в палтото си", разкрива "Сега".
"А иначе тъй като самият американски президент е клиничен случай, то и нашето блюдолизническо посрещане замириса на клиника", отбелязва Недялко Йорданов пред "Монитор". Вестникът предлага погледа на известни интелектуалци за посещението на президента Клинтън. "Нашата крайност да възприемаме тази визита с френетична екзалтация е показател за липса на устойчив вкус", категоричен е професор Андрей Пантев. Цялата драма обаче е, когато свършат протоколните усмивки, церемониалните поклони и програмираното веселие. "Добрите търговци казват - купувачът е прав", отбелязва от своя страна Коста Цонев. Сега те са купувачите, а ние седим накипрени и чакаме да ни харесат.
И вие ли сте чували как американците бъркат столицата на България с Букурещ, започва "Труд" свой анализ. Е, този слух е много ласкателен за американците, защото предполага, че те знаят Букурещ. А пък те не го знаят. Така, както не знаят София. И не по причина, че са много далече от двете балкански столици. Американците имат важна причина да не се интересуват чак толкова много от другите. Самите те са много и са си самодостатъчни. Те не си пестят труда да знаят всичко, което работи за тяхната кариера и семейно благополучие. За знания, които не работят в тяхна полза, американците просто не прахосват нито време, нито мозъчни файлове. "Затова ще станем известни, когато станем полезни", отсича "Труд".
"С какво обаче посещението на Бил Клинтън е било наистина полезно за нас?", разсъждава в свой анализ "24 часа". Балканският ход на Клинтън е - Европейският съюз в шах. И дали Америка няма за нас заместител на членство в НАТО, опасява се вестникът. Всеизвестно е, че Съединените щати оценяват държавите според придържането им към американските стандарти и съответно прилагат санкции спрямо страните, неудовлетворяващи тези стандарти. Сега за нас дилемата била разширение или протекторат?
"Не мога да приема един модел "с традиция няма бъдеще, а без традиция има", какъвто е американският. Това е моделът на завоевателя, на авторитарното управление", категорична е професор Аксиния Джурова, в интервю за вестник "Монитор". "Американските политици се държат като колонизаторите, когато отиват на Новия континент. Само че ние не сме индианци. Глобализацията е неизбежна, но начинът, по който се провежда е сбъркан. Най-много се боя, когато хората изпаднат в апатия", споделя Аксиния Джурова. Защото мълчанието е много по-опасно от другото. Следващата реакция е непредвидима.
Последвайте ни
