Българският печат днес - 23 ноември 1999 год.

Е,ш �оуто свърши! Последните два дни, в които държавата живя като нaужким тепърва ще бъдат описвани, анализирани, прогнозирани, възпявани. Каквото можахме, направихме. То не бяха мерки за сигурност, то не бе престараване, то не бе изява на US Love, синтезира визитата на Бил Клинтън у нас "Новинар". А иначе в избора си на водеща новина вестниците са единодушни - "Клинтън: Българино, гордей се" - "Сега". "Село Духовец търси контакт с Клинтън. Репортерки посрещнаха американския президент с истерични писъци на летището. Той хапна гъши дроб, за да се чувства българин. 3000 ловки българи го видяха отблизо с фалшиви покани", обобщава "Монитор". "Бил Клинтън ни попита: Що се срамиш да се наречеш българин?", акцентира "24 часа". "България е прекрасна", отсича "Труд". А иначе почти физическото докосване до американската мечта отново добива познатия виртуален образ. "Но поредното показно на българския патент - пиянството на един народ - бе доведено до съвършенство", отбелязва "Новинар". Тука е онзи, от когото зависи дали и кога за нас ще се срути стената, дето се лъжехме, че е паднала с Берлинската. И в коя част на географията ще се озове родината, отбелязва "Труд" в редакционния си коментар. "Сега остава обаче една опасност, отбелязва вестникът - след като трийсет и кусур часа сме били център на планетата, омаяни от собствения си пъп, да изпаднем в политическо самодоволство и самовъзхищение - добре познатата по нашите земи ерес исихазъм".

А иначе как средностатистическият българин посрещна Уилиям Джеферсън Клинтън? "На фона на летище София, чийто вид предизвикваше неволна аналогия с аеродрума Байконур в ожидание на космически кораб, телевизионната репортерка пламенно разказа всичко - за охраната, автомобилите и посрещачите", отбелязва "Сега". Тя гордо подчертала 369 пъти, че целият народ очаква действащ американски президент. Сякаш у нас през ден идват американски президенти, но, тюх, те все недействащи. Петър Стоянов се затичал към самолета. И в този сюблимен миг телевизионният зрител забравил и за ракийката и за салатката, отбелязва "Сега". Само където се наложило 10 минути президентът на България да пристъпва от крак на крак пред стълбичката, а неговите избиратели се цъклеха. И точно когато Стоянов достигнал точката на замръзване, а зрителят - границата на търпението, вратата на Еър форса-а се отворила и туш - показал се Той с главна буква. "И US президентът се ръкувал с нашия такъв, без да извади лявата си ръка от джоба. След като стиснала десницата на родната държавна глава, Челси пък отрила ръка в палтото си", разкрива "Сега".

"А иначе тъй като самият американски президент е клиничен случай, то и нашето блюдолизническо посрещане замириса на клиника", отбелязва Недялко Йорданов пред "Монитор". Вестникът предлага погледа на известни интелектуалци за посещението на президента Клинтън. "Нашата крайност да възприемаме тази визита с френетична екзалтация е показател за липса на устойчив вкус", категоричен е професор Андрей Пантев. Цялата драма обаче е, когато свършат протоколните усмивки, церемониалните поклони и програмираното веселие. "Добрите търговци казват - купувачът е прав", отбелязва от своя страна Коста Цонев. Сега те са купувачите, а ние седим накипрени и чакаме да ни харесат.

И вие ли сте чували как американците бъркат столицата на България с Букурещ, започва "Труд" свой анализ. Е, този слух е много ласкателен за американците, защото предполага, че те знаят Букурещ. А пък те не го знаят. Така, както не знаят София. И не по причина, че са много далече от двете балкански столици. Американците имат важна причина да не се интересуват чак толкова много от другите. Самите те са много и са си самодостатъчни. Те не си пестят труда да знаят всичко, което работи за тяхната кариера и семейно благополучие. За знания, които не работят в тяхна полза, американците просто не прахосват нито време, нито мозъчни файлове. "Затова ще станем известни, когато станем полезни", отсича "Труд".

"С какво обаче посещението на Бил Клинтън е било наистина полезно за нас?", разсъждава в свой анализ "24 часа". Балканският ход на Клинтън е - Европейският съюз в шах. И дали Америка няма за нас заместител на членство в НАТО, опасява се вестникът. Всеизвестно е, че Съединените щати оценяват държавите според придържането им към американските стандарти и съответно прилагат санкции спрямо страните, неудовлетворяващи тези стандарти. Сега за нас дилемата била разширение или протекторат?

"Не мога да приема един модел "с традиция няма бъдеще, а без традиция има", какъвто е американският. Това е моделът на завоевателя, на авторитарното управление", категорична е професор Аксиния Джурова, в интервю за вестник "Монитор". "Американските политици се държат като колонизаторите, когато отиват на Новия континент. Само че ние не сме индианци. Глобализацията е неизбежна, но начинът, по който се провежда е сбъркан. Най-много се боя, когато хората изпаднат в апатия", споделя Аксиния Джурова. Защото мълчанието е много по-опасно от другото. Следващата реакция е непредвидима.