Българският печат днес - 18 ноември 1999 год.

Б�е �ени дни ни делят от паметната дата 21 ноември, когато американският президент ще стъпи и на българска земя. "Ако се съди от приготовленията, Бил би трябвало да стъпва по килим от цветя, положени му от благодарствените ни политици". Прозрението е на "Монитор". А иначе, "Клинтъниадата и в София започва", синтезира вестникът във водещото си заглавие. Събитието е акцент и за останалите всекидневници. "3 дни София парализирана заради Бил", допълва информацията "Сега", като добавя в подзаглавието си - "Американски агенти монтираха бръмбари и камери в парламента". Отменят бдението пред храмовия празник на "Св.Александър Невски". Над 2000 полицаи ще пазят столицата, изчислява "Демокрация". Специален оперативен щаб ще бъде създаден към отдел Гражданска защита. Ще бъдат изгладени и пътните настилки по всички булeварди, по които според предварителната програма ще премине ескорта на американския президент. Вестникът публикува и карта, на която са отбелязани булевардите, по които ще бъде спряно движението за всички транспортни средства, освен за градския транспорт. А обитателите на улица "Московска" пък били предупредени да затворят плътно прозорците си, да не оставят пране по балконите и да махнат саксиите си. "А иначе, ако искате да присъствате на официалната вечеря с Бил Клинтън ще трябва да се бръкнете с поне 5 хиляди долара", разкрива "24 часа". "Софиянски не е прав - откъде - накъде в чест на високия гост ще пълнят дупките и ще лъскат само в центъра на София. Това си е жив дипломатически гаф", категоричен е "Труд". Та нали Бил е роден в щатското селище Хоуп, което съответствало едно към едно на столичната махала "Надежда". А там - дупки за 51 американски щата, без да броим Връбница и Обеля. Хубавото все пак е, че се подновява традицията в чест на Големия брат да позамажем някоя фасада по маршрута на кортежа му. Лошото, според вестника обаче е, че като скрием голата си анатомия, може да го заблудим, че сме добре и пак да останем с пръст в устата, когато раздава подаяния. А иначе, никакви протести не се очакват. Защото Бил идва с мир. Само с една огромна изпепеляваща любов, богато гарнирана с много музика и песни пред "Александър Нeвски", отбелязва "Монитор". Затова и американският президент може да е спокоен. В България живеят осем милиона добре възпитани дипломати, на които и през ум не им минава да заявят желанията си, камо ли да протестират. Въпрос на традиция.

И от един герой към други. "Защото сега времето е такова, че националният ни герой трябва да бъде прокурор или съдия", категоричен е професор Георги Фотев, директор на Института по социология в интервю за вестник "Демокрация". "Катастрофичното съзнание обаче продължава да се индоктринира в обществото.Трябва да се говори за корупцията. Но, ако сме сериозни хора, трябва да разграничаваме социалния критицизъм от катастрофичността. Това масово говорене, което сега е в апогей е много опасно. Защото разликата между социалната критика и катастрофичното мислене е, че последното не посочва никаква алтернатива", категоричен е Георги Фотев. И за финал цитира известната мисъл на Макс Вебер, че "Народ, който живее само с очаквания и въжделения, има печална съдба".

Загубата на доверие в даден човек или политик може да се дължи на изречените зад дувара приказки на комшийката Пена и снахата на съпруга й Гюра. Така "Демокрация" въвежда в свой коментар темата за корупцията сред политическата класа. Приказките са могли да осъдят на смърт и хубавицата на селото, защото с природните си дадености докарва градушка. "Количествените натрупвания от приказките ще се превърнат в качествени изменения само когато се разбере, че има голяма разлика в това дали си изгубил доверието на Пена и Гюра или пък в теб се съмнява прокуратурата", отсича вестникът. Така че, ако някой политик иска да покаже, че не е корумпиран, трябва да си носи квитанцията за всеки спечелен лев.

"Емоции почти няма. Човек умира. Мисълта е насочена към съхранението и спасяването. Светът става безразличен". Така алпинистът Дойчин Василев разкрива пътя към върховете на Хималайте пред вестник "Демокрация". "А иначе, когато слезеш светът вече е коренно променен. Човек слиза така очистен и възвисен, че светът изглежда дори по-розов. Когато слиза обаче след драми и тежки натоварвания, човек обръща внимание само на елементарните неща - на топлинката, приятеля и шепата ориз за ядене".

"Умишлено има вакуум, в който изчезва всеки наш вик. Хората се разединяват и затова в скоро време ще изпаднат в голяма самота", категоричен е Теодосий Спасов в интервю за вестник "Монитор". "Българите имат една особена черта - ние имаме стаи, в които каним само гости, а иначе може да живеем и по мазетата. Кога най-после ще живеем за себе си?", разсъждава Теодосий Спасов. "Най-голямата илюзия, от която страдаме всички е илюзията за вечност. Всеки си мисли, че не може да слезе от сцената на живота и да стане зрител. Защото повечето хора си мислят, че ще живеят вечно".