И от един герой към други. "Защото сега времето е такова, че националният ни герой трябва да бъде прокурор или съдия", категоричен е професор Георги Фотев, директор на Института по социология в интервю за вестник "Демокрация". "Катастрофичното съзнание обаче продължава да се индоктринира в обществото.Трябва да се говори за корупцията. Но, ако сме сериозни хора, трябва да разграничаваме социалния критицизъм от катастрофичността. Това масово говорене, което сега е в апогей е много опасно. Защото разликата между социалната критика и катастрофичното мислене е, че последното не посочва никаква алтернатива", категоричен е Георги Фотев. И за финал цитира известната мисъл на Макс Вебер, че "Народ, който живее само с очаквания и въжделения, има печална съдба".
Загубата на доверие в даден човек или политик може да се дължи на изречените зад дувара приказки на комшийката Пена и снахата на съпруга й Гюра. Така "Демокрация" въвежда в свой коментар темата за корупцията сред политическата класа. Приказките са могли да осъдят на смърт и хубавицата на селото, защото с природните си дадености докарва градушка. "Количествените натрупвания от приказките ще се превърнат в качествени изменения само когато се разбере, че има голяма разлика в това дали си изгубил доверието на Пена и Гюра или пък в теб се съмнява прокуратурата", отсича вестникът. Така че, ако някой политик иска да покаже, че не е корумпиран, трябва да си носи квитанцията за всеки спечелен лев.
"Емоции почти няма. Човек умира. Мисълта е насочена към съхранението и спасяването. Светът става безразличен". Така алпинистът Дойчин Василев разкрива пътя към върховете на Хималайте пред вестник "Демокрация". "А иначе, когато слезеш светът вече е коренно променен. Човек слиза така очистен и възвисен, че светът изглежда дори по-розов. Когато слиза обаче след драми и тежки натоварвания, човек обръща внимание само на елементарните неща - на топлинката, приятеля и шепата ориз за ядене".
"Умишлено има вакуум, в който изчезва всеки наш вик. Хората се разединяват и затова в скоро време ще изпаднат в голяма самота", категоричен е Теодосий Спасов в интервю за вестник "Монитор". "Българите имат една особена черта - ние имаме стаи, в които каним само гости, а иначе може да живеем и по мазетата. Кога най-после ще живеем за себе си?", разсъждава Теодосий Спасов. "Най-голямата илюзия, от която страдаме всички е илюзията за вечност. Всеки си мисли, че не може да слезе от сцената на живота и да стане зрител. Защото повечето хора си мислят, че ще живеят вечно".
Последвайте ни
