Българският печат днес - 22.02.2001 год.

И�р �риха "Балкан" от картата на света. Заглавието е на "Труд", а констатацията ясно показва накъде вървят нещата в авиокомпанията. Всъщност става дума за индекса LZ, който от вчера вече не съществува в световната система за билетни резервации. Регистрационният знак, уточнява изданието е бил даден на България в началото на миналия век от Международния съюз по далекосъобщения. Знакът е валиден освен за самолети, за кораби, влакове, а също и за радиосъобщенията. Във връзка с което ни напомнят, че преди 30 години се е появил и аерошоколада LZ и той, за щастие, си продължава да съществува.

Докато в "Балкан" кацнаха синдици", продължава да разработва темата във водещото си заглавие "Стандарт". Техните имена са Ралица Топчиева и Владимир Петков и са били определени на заседание на Софийски градски съд. Съдът е наложил и възбрана над имуществото на компанията. На 6 март е насочено делото по обявяването и в несъстоятелност. И явно има защо да се бърза. Синдикатите в компанията бият тревога, че "Зееви" изнася документи и пари от компанията, пише "Демокрация". Изданието изглежда е събрало доста аргументи в тази насока. С факти и имена, то съобщава за уволняването на служител преди два месеца, който бил написал писмо на премиера, в което изнасял данни за това как израелските собственици изнасяли зад граница куфарчета с пари. Парите не се декларилали пред митническите власти. А касиерът на "Зееви" отпътувал с тези куфарчета към Израел. Другият канал за износ на средства бил през Ларнака-Кипър, съобщава "Демокрация". А оттам приходите се внасяли в сметки на "Инг-Банк" - Амстердам.

"24 часа" също не изпуска темата, търсейки виновника за сделката. За такъв изданието определя Захари Желязков, тогавашен директор на Агенцията по приватизация. Според "24 часа" новината била, че от 23 януари Желязков се е скрил в ЮАР. А съпругата му вчера била отлетяла за Германия с "Луфтханза" и оттам дирите й се губели. По данни на изданието израелските собственици притежавали и касета от преговорите, на която висш чиновник прибирал като подкуп от сделката милиони в зелено. С една дума разобличения с витаеща засега аноннимност.

А уж вчера се направи опит за борба с анонимността. Президентът е против анонимните дарения за партиите - така "Демокрация" обобщава вчерашните мотиви на държавния глава да върне закона за партиите. "Труд" също решава да е стриктен и препечатва словото на Петър Стоянов. В. "Дневник" обаче извежда на първа страница някои възражения на политици - в случая тези на Светослав Лучников, който е определил президентското вето като "необмислено". Примерът на г-н Лучников е как ще се процедира в случай на анонимен банков превод в подкрепа на някоя политическа сила. Впрочем анализ на Светослав Лучников може да прочетете на страниците на "Демокрация", обаче по друга тема - за това какво държавно имущество наследи днешното управление и какви са икономическите реалности.
За "Новинар" обаче (пак се връщаме малко назад) завръзката в закона за партиите не е тази, а в параграфа за пререгистрацията в тримесечен срок на непарламентарно представените сили. "Без царя и Бонев на изборите" - пита се "Новинар" и изследва как това би повлияло на изборните резултати.

Един поглед към днешната преса обаче подсказва, че спряганите имена са малко по-различни и сред тях най-вече се откроява Христо Бисеров. Ти с проблемно минало ли си? Пита от цяла страница "Труд", припомняйки формулировката за Симия кардинал и се впуска в негова защита. "24 часа" пък определя ситуацията за СДС като обица с бисер на ухото. Защото като изключим БСП, отбелязва изданието, което живее, за да се бори със сините, най-голям техен враг е Христо Бисеров. След което пък изданието се впуска в анализи на личността му и дори стига дотам да предлага на читателите си сами да напишат образ на кардинала и да направят неговата равносметка. Каква ще е тя, временната равносметка на един политик, ще видим по-нататък.

Сега обаче спирам с политиците. За да поговоря малко за друга равносметка, за песента и за живота на приятеля ни Гошо Минчев, с когото вчера се простихме. Погребахме Гошо Минчев с неговата "Равносметка", в огромен репортаж споделя "Демокрация". А на снимките виждаме сини политици и музиканти, с една дума безкрайно много приятели на Гошо дошли да го изпратят. Изпратиха певеца с блус и бира, пише "24 часа". България отдавна не помни такова прощаване, отбелязват изданията. Където президент и премиер да се смесват безмълвни с множеството. Симеон Втори също е пратил венец, а бившият вицепремиер Веселин Методиев и Буги Барабата са носили ковчега.

"Бях до болка унижаван, бях оплюван, бях забравян, бях безумно обожаван, бях осъждан, оправдаван, и отхвърлян, и сам, и беден, но никога наведен..." изпя за последно Гошо Минчев. А нас остави да се оправяме с времената, в които живеем.