Българският печат днес - 21.02.2001 год.

О�в �върлят се категорично спекулативните опити за противопоставяне на СДС и цар Симеон Втори за сметка на дебата с основния политически противник БСП. Или иначе казано - "СДС: Самозванци да не ни диктуват за царя. Ще санкционират Бисеров за уронване престижа на партията", както разкрива "Демокрация" във водещото си заглавие. Колкото до отношенията на партията с царя - те не можели да бъдат застрашени от лица с проблемно политическо минало и неясно политическо бъдеще във или извън СДС.
Но всъщност обаче какво се крие зад подобни изявления? Ами Христо Бисеров успя! Излишно гневната и подробна декларация, която НИС на СДС прие относно процарското му интервю за вестник "Труд", окончателно легитимира така наречения Сив кардинал като политически субект, категоричен е "Дневник". Че Бисеров нагнетява обстановката с цинизъм и безочие не подлежи на съмнение. Че предложенията му са несъстоятелни, е също очевидно. Че той прави всичко възможно, за да скандализира, също е сигурно, убеден е вестникът. В цялата тази история обаче странно е само поведението на синята партия. Защото то издава страх и паника. А в цялата история има нещо много по-прозрачно - акцията на Бисеров играе не "за", а "против" царя. Защото той няма нужда от подобен кръжец от компрометирани лакеи и именно тяхното минало може да заплаши неговото бъдеще, отсича "Дневник".

В крайна сметка целта обаче може да се окаже и по-голяма - чрез царя Христо Бисеров желае да разцепи СДС. Защото всъщност сега стремежът е предизборната кампания да се ориентира в посока "Всички срещу Костов", отбелязва политологът Евгений Дайнов за "24 часа". И тъй като на тази картина й липсваше само харизматичният лидер, сега такава фигура явно на някои им се привижда в лицето на Симеон Втори. Но всъщност крайната цел може и да бъде за евентуалната царска партия да гласуват хора, които иначе биха гласували за СДС. Или пък самото СДС да издигне Симеон, което вече би означавало разцепване. И в двата случая обаче изходът ще бъде един - загуба на изборите.

Но всъщност някои от нещата могат да станат ясни и още днес. Защото днес депутатите ще обсъждат Закона за изборите на първо четене. И разбира се, очаква се те отново да се скарат. Както се скараха при гласуването на Закона за партиите, припомня "24 часа". Всъщност идеята е новите парии, и тези, които не са спечелили 1% от гласовете на предишните избори да представят в ЦИК списък с 5 хиляди свои членове или 10 хиляди граждани, които ги подкрепят. А от това следва, че само сегашните политически сили отървават това изискване.

Но всъщност днес ще трябва да стане ясно и това що е парламентарно представена партия, по волята на президента, който върна Закона за политическите партии, отбелязва от своя страна "Труд". И въпреки, че Петър Стоянов не обяви мотивите си за връщането на закона, Йордан Соколов изплю камъчето като отбеляза - "Предполагам, че е за това какво трябва да се разбира под парламентарно представени партии. А то е важно с оглед на това кои партии запазват своите регистрации и кои тепърва трябва да се пререгистрират". Всъщност, ако това наистина е така, ще нарастнат възможностите на малките партии да влязат в битката за следващия параламент неизхабени морално и организационно от събирането на подиписи и дългите съдебни процедури по регистрация, отбелязва вестникът. И току виж пък сме чули и някоя свежа идея от някое ново лице в 39-тото Народно събрание. Защото в крайна сметка истинската демокрация означава не бетониране на двата силни полюса, а защита правата на малцинството. Защото именно там се раждат нестандартните идеи.

И все пак трябва да се даде възможност на хората, които са започнали реформите да свършат тази работа. Просто не могат да се правят непрекъснато промени. И дори и да има грешки, пътят по който вървим е правилният, убедена е актрисата Димитрина Савова в интервю за вестник "Демокрация". И в крайна сметка до никъде няма да стигнем с това вечно оплюване и подценяване. Нужно е хората наистина да бъдат свободни и това да е за добро. Защото човек не трябва да се поддава на слабостта си, а да върви напред. И винаги да има посока.