"Пт т предложения за война с бандитите - при две висящи дела арестът става задължителен; до 20 години затвор за насилване на деца; полицаите-следотърсачи - с юридическо образование". "Ровят къщите за оръжие". "Убийци и изнасилвачи обаче нехаят за мерките срещу престъпността". Така "Труд", "24 часа" и "Новинар" въвеждат днес чрез водещите си заглавия основния проблем за престъпността. Явно е обаче, че именно тези, които трябва да се почувстват основно засегнати не са се затрогнали особено много. А иначе кога свършва престъпността?, пита се "Новинар". И отговорът на министър Емануил Йорданов - "След утрешното заседание на парламента, на което ще има дебат за борбата срещу престъпността, много хора ще се успокоят и ще си намерят друга тема за спекулации, а не работата на МВР". А ключът е - "По-плътен контрол върху престъпниците, по-засилена работа срещу престъпленията". Цитатът този път е в "Труд".
Колкото до въпросните престъпници - Емануил знае за някои от шефовете на престъпни групи кога са напуснали страната, разкрива "Труд". "И в коя посока естествено, но щом не съм ви казал, значи нямам желание да го направя", допълнил министър Йорданов. И все пак, при създалата се обстановка, опозицията, предвождана от БСП, пак изпусна шанса да демонстрира воля за нещо смислено, убеден е "Демокрация". Тя не участва в дебата за сигурността със свои идеи. Или пък поне с чужди. И само един пример - на предложението да се ограничи достъпът до огнестрелно оръжие, нейната реакция бе да припомни, че народът се бил прехранвал с лов, отбелязва вестникът. Каквото и да става обаче, каквито и мерки да се взимат, не трябва да се забравя, че трябва да се лекуват причините, а не последствията. Особено, когато се правят промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, категоричен е "24 часа". Съвсем нормално е обаче никой да не се замисля за тези неща в парламента, имайки предвид, че там от 240 депутати само 19 са юристи. И въпреки, че на някои много им се иска, всъщност те съвсем не ставали за Хан Крум.
Отново проблемите на сигурността, но в съвсем по-глобален план този път, са залегнали в доклад на Института за перспективни изследвания към Министерството на отбраната. 54 на сто от българите имат доверие в НАТО като фактор на мира и стабилността в Европа. По този показател алиансът е на трето място в предпочитанията след Европейския съюз и ООН, сочи изследването. Как обаче по тарикатски начин Михайлова става гарант на сигурността ни? Но всъщност с шеги и закачки с НАТО - тя само Надежда си знае как, отбелязва "24 часа". А пък иначе лошо е човек да подслушва чужди разговори. Но когато тайничко чуеш външният министър на Германия да обсъжда българската си колежка и шефа на руския съвет за сигурност - ами тогава няма как да не го разкажеш на всички, оправдава се вестникът. И така, той не пропуска да отбележи и станалата вече прословута дискретна бележчица, която Надежда Михайлова получила след изказването си на конференцията в Мюнхен и то не от кой да е, а от върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, генерал Джоузеф Ралстън. Камерите пък не пропускали при всеки удобен случай да показват как Сергей Иванов, шефът на руския съвет за сигурност, и Надежда Михайлова все нещо си шушукали, как той й наливал кавалерски вода от своето шише и така нататък. "Той нещо я омагьосва", казал притеснено събеседникът на Йошка /разбирай външният министър на Германия Йошка Фишер/. "Ами, спокойно, точно обратното е - тя него омагьосва", отвърнал Йошка. И изводът от този подслушан разговор - ами все пак беше хубаво да се види как България не е изолирана като беден роднина, уверява "24 часа". Защото сега по един тарикатски начин нашата страна станала част от голямата игра, а нейният външен министър - гаранция за сигурност.
Но всъщност - дали това е един от отговорите на призива например на ученици от 32-ро училище - "Направете бъдещето ни сигурно и желано!". И все пак разбираемо е - младите наистина трябва да бъдат най-активни по простата причина, че те трябва да си направят държавата такава, каквато искат да я живеят, разсъждава Вежди Рашидов в интервю за вестник "Новинар". А иначе в подобни призиви, в поведението на някои достойни хора не бива да се търси тяхната принадлежност, защото те не са нито леви, нито десни. Тук просто става дума за човешки живот и гражданско поведение. А иначе не е нужно всеки да дава ъкъл. За едно общество е по-добре всеки да бъде там, където е най-полезен, където дава зрели плодове.
Не може човек да не бъде съпричастен към това, което става. Когато погледне към личния си живот обаче, най-важното е да го изживее пълноценно, споделя Стоянка Мутафова пред вестник "Труд". Да бъде щастлив и да страда. А пък наистина е странно как някои хора могат да бъдат доволни, ако са били само щастливи. Защото именно страданието обогатява духа на човека. И все пак - човек не може да се чувства пълен, когато е сам.
Българският печат днес - 06.02.2001 год.
"Пет предложения за война с бандитите - при две висящи дела арестът става задължителен; до 20 години затвор за насилване на деца; полицаите-следотърсачи - с юридическо образование". "Ровят къщите за оръжие". "Убийци и изнасилвачи обаче нехаят за мерките срещу престъпността". Така "Труд", "24 часа" и "Новинар" въвеждат днес чрез водещите си заглавия основния проблем за престъпността.
6 февруари 2001, 12:21
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!