Българският печат днес - 11.01.2001 год.

Ако се опитаме да обединим заглавията от първите страници на днешната преса в нещо като онова "дълго изречение" вероятно би се получило: "Луната ни разболя" и "Радиацията е най-висока в Министерския съвет", но все пак "Пробите от Косово били неверни" и затова "Пращаме 400 рейнджъри в Кипър по искане на ООН".
Освен всичко това научаваме, че "Педофилът-убиец се разкайвал" и е в ареста, че са възможни промени в правителството още преди изборите и, дойде ли на власт, Първанов ще закрие НСРТ.
Освен това става ясно, че един час продукция на БНТ струва 2413 лева, които плащаме ние - данъкоплатците, а според земеделския министър Венцислав Върбанов слуховете за предстояща зърнена криза били предизборни димки на опозицията.

Четвъртата годишнина от протестите пред Народното събрание и окървавената нощ на 10 срещу 11 януари 1997 г. е отбелязана навсякъде с кратки репортажи от вчерашния молебен в църквата "Св. София", организиран от столичното СДС и от ритуалното раздаване на супа край парламента, организирано от СМС. "Демокрация" обаче е погледнала по-сериозно на темата с два материала ни връща към онази страшна нощ. "Протестът беше обречен да успее" пише Рени Нешкова и обяснява защо мисли така. Тя ни припомня напрегнатите месеци от финалната агония на Виденовия кабинет, бедността, безизходицата, обезценяването на лева. Не организиран погром срещу властта, а спонтанен вот на недоверие към тази власт е протестът пред парламента преди четири години, пише авторката. И никой не бива да си приписва дивиденти. Другият материал ни припомня как силите на реда "успокояваха" положението на около площада. Според автора, ръководството на МВР тогава е било абсолютно неадекватно към събитията. Той припомня баталната хроника, чийто връх е гонитбата на невинни хора из уличките около площада в късната нощ и изпробването на здравината на полицейските палки върху гърбовете и главите им. Снимките от "Пирогов" са логичната илюстрация на този материал.

На 6-та страница в същия вестник е публикувано интервюто с доцента по история Пламен Цветков. Разговорът се върти около основанията за националното ни самочувствие и започва от календара на прабългарите. Не е установена точната му възраст, но този календар е най-малко на 4000 години. Той е убедително доказателство за древната култура на прабългарите и за високата степен на развитие на цивилизацията им. Според историка славянската ни принадлежност е доста спорна и върху нея се е наблягало преди години изключително по политически съображения. Колкото до истината за нашата идентичност, тя не трябва да се търси кампанийно, а системно и задълбочено. Във всички случаи обаче той е убеден, че народът ни е продължител на традициите на древна и високо развита цивилизация и там трябва да се търсят основите на нашето самочувствие.

Като че ли същата пръчка, само че от другия край е хванал проф. Иван Славов в анализа си "Ако бяхме Китай?!", публикуван на 13-та страница в "Стандарт". Той тръгва от позицията на средния електорален българин, който непрекъснато е убеждаван от политиците в непрекъснато умножаващите се основания за траен исторически оптимизъм и ведър поглед в бъдещето. Съпоставя тези призиви с личните си потребителски наблюдения и изказва някои съмнения по отношение на "светлото бъдеще". После изведнъж си задава въпроса: ами какво би станало с Китай, ако там промените се осъществяваха със същото темпо? И стига до отговора, че вероятно новото хилядолетие не би се оказало достатъчно за решаване на генералните задачи на китайския народ. Освен тревожните изводи за влошаващото се качество на българина, в този анализ можете да откриете доста интересни подробности за народопсихологията на "азиатските тигри", както наричат китайците, за интелекта и пословичното им трудолюбие.

Както сме се вгледали днес в себе си, естествено е да продължим със записките на Михаил Иванов - съветник на бившия ни президент Желю Желев, за "възродителния процес". Следвайки логиката на събраните в архивите материали, той заключава, че събитията от 1985-1989 г. са били неизбежни. Още в края на 40-те години въпросът за надеждността на турското население по южната ни граница е тревожел не само нашите управници, но и съветските им ръководители. Лично другарят Сталин препоръчва на другаря Червенков да покръсти помаците и да се отърве от неблагонадеждните турци. С известна цикличност опити в тази насока се правят през всички следващи години, за да се стигне до "голямата екскурзия" започнала през 1985 и довела до изселването на стотици хиляди български турци.
На същата страница са поместени и две кратки интервюта по темата - с бившия министър-председател Георги Атанасов и със скулптора Вежди Рашидов. Според Атанасов, събитията от 80-те години са били предизвикани от външни сили, целящи дестабилизацията на България. Вежди Рашидов пък призовава управляващите да си вършат работата и да изпълняват задълженията към избирателите си, вместо да се ровят в миналото и да бият тъпана по въпрос, който отдавна е ясен.

Завършвам с медийната тема на седмицата. Знаете, че НСРТ определи тримата кандидати за шеф на БНР, които днес ще защитават публично концепциите си. Сред тях е и сегашният директор Александър Велев, но не е програмната директорка Поля Станчева. Коментарът на "Стандарт" е, че НСРТ се е опълчил на партийната повеля, като не е допуснал Поля Станчева до втория кръг. Така съветът е демонстрирал независимост, която може да му струва скъпо, освен ако не е била разиграна по-сложна схема и истинският фаворит на Костов се окаже друг.
"Новинар" е посветил на темата половин страница, върху която разглежда жалбите на Симеон Ненов и Лъчезар Точев, подадени в НСРТ срещу решението му да не ги допусне до втория тур в конкурса. Според анализа на "Новинар" тези жалби са абсолютно безмислени и единствената инстанция, която си струва да бъде сезирана е ВАС. Отделено е внимание на оригиналната концепция на Симеон Ненов, който искал да превърне националното радио във визуална медиа чрез специални шумове, предизвикващи зрителна представа.
Медийните репортери на "24 часа" са успели да вземат интервю от Поля Станчева, чието заглавие е: "Отстраниха ме по поръчка". Според отстранената кандидатка в НСРТ има някаква колизия, лобира се за нечии интереси, а и някой има интерес в радиото нищо да не се променя. Дали ще остане програмен директор на БНР, Поля Станчева ще реши след избора на генерален директор.