Българският печат днес - 21.11.2000 год.

П�и �ите на властта. А не толкова властта на парите най-вече вълнува днешните издания. И това е напълно обяснимо като се има предвид, че вчера Сметната палата огласи пред вестниците имотните декларации на елита. Нито един милионер във властта - с такова заглавие излиза по случая "Труд" и не крие разочарованието си. Най-богат в БСП бил Румен Овчаров, разкрива изданието, но държал парите на името на жена си. Георги Пирински за сметка на това бил длъжник - имал да връща неизплатен заем от 15 000 лв. на ДСК. Йордан Цонев пък изобщо държал палмата по богатство, обобщава "Труд", защото до края на годината щял да получи над 200 000 долара от наеми, дялове и акции.

От фотография на челната страница на "24 часа" виждаме пък как в копия от декларациите в кашони от ксероксна хартия стигат до медиите. Парите им - ето ги - така часовият вестник великодушно дарява факсимилетата на читаталите си. И тези от тях, които наистина ги интересува този въпрос, ще узнаят, че президентът Стоянов има къщи и 29 000 долара на влог, премиерът Костов два срочни депозита и наследствени парцели в Драгалевци и че освен Йордан Цонев доста напред в класацията по имотност е Благовест Сендов с над 80 000 лв. на влог. С регистъра ще се види кой кой е у нас, одобрява начинанието и в. "Земя", правейки своя подборка от данни.

А "Демокрация" избира по-различен ракурс - издирва престъпилите закона и неподали декларация, сред които се откроява името на Ахмед Доган. Доган пази имуществото си в тайна, обявява "Демокрация" и припомня, че лидерът на ДПС още преди месец твърдеше, че е декларирал имота си, но декларацията се била изгубила по пощата. "Нямам нищо особено, цитира изданието думи на Доган казани тогава - един апартамент, една партия, няколко жени и няколко деца". И сякаш, за да ни покаже, че с днешната дата всички гледаме през парата на елита, синият вестник на първа страница публикува снимка на необичайна юбилейна монета - с нея БНБ реши да отбележи новото хилядолетие. А необичайното е, че всеки любопитен може да надзърта трите нули на монетата, изобразяващи 2000 г.

По първите си страници "Труд" и "24 часа" държат обаче да надзърнат в една друга завръзка - царят-президент. Нищо че засега тя е само на хартия. Царят обаче възнамерявал да се кандидатира и за парламента - позовава се на свои източници "Труд". Впрочем изданието мотивира хипотезата си по необичаен начин - с читателско писмо от с. Добромирка, пратено и до премиера Костов, в което отчаяна от немотията жена пише на премиера, че царят е единственото спасение на изборите, за да не се върне отново БСП на власт. Той е неопетненият и все повече харесваният, твърди в анализа си "Труд" и пророкува голям успех на формулата му "да не се делим". Пък и нали и Ото фон Хабсбург е евродепутат, настоява "Труд" ( пропускайки малката подробност, че това стана възможно след като наследникът на Австро-Унгарската империя с писмена декларация се отказа от короната).

Но както и да е. "24 часа" публикува пък анализ на известния сърдечен хирург проф. Чирков, в който професорът настоява Конституционният съд да изтълкува казуса "5 г. в страната" в положителна спрямо царя насока. Защото, смята проф. Чирков, Симеон Втори не напусна доброволно страната, а бе изгонен от нея. И не бивало, според хирурга, пресата да избива комплекси на царски гръб, представяйки посещенията му в страната като оглед на имотите или желание да похапне боб и пиперки.
"Дума" единствена пропуска царската пиеса, но за сметка на това привлича вниманието ни още от първата си страница с мащабен комплект срещу Иван Костов. И то не къде да е, а вътре в ОДС. В центъра на труса била Анастасия Мозер, която щяла според левия вестник да става вицепремиер, за министър на културата бил готвен Стефан Цанев (самият той категорично го отрича пред "Дума"), а изданието пророкува, че следващ премиер и дори лидер на СДС щял да е шефът на бюджетната комисия Никола Николов.

Във вихъра на всички тези хипотези, разкрития на доходи и какво ли не друго, "Новинар" не крие умората си от политическите хибриди и явно решава да стресне читателите с друг въпрос. А именно - Ще се раждат ли безсмъртни кентаври от граховите шушулки? Не очаквам да имате за себе си категоричен отговор, впрочем такъв не ни дава и "Новинар" на цяла страница, макар че в публикацията се цитира не един генетик, сп. "Нюзуик" и какво ли не още. За да се стигне през Горгоната Медуза до хиено-свинята и леопордо-човека на големия фантаст Хърбърт Уелс в "Острова на д-р Моро". Толкоз за мутантите. И за да ви потопя отново в реалността - отгръщам "24 часа", където в привичен стил фигурира друго питане: "Цонев, къде е ягуарът?". Успокойте се, не иде реч за други леопардочовеци, а за добре известния бургаски депутат, който в прословутите имотни декларация не бил указал колата си, която притежавал според изданието. И което, според часовия вестник, не удовлетворявало очакванията на избирателите. Те пък, според "Демокрация" и проучване на НЦИОМ, най-вече се вълнуват от визите и дори ги смятат за свой личен проблем. Впрочем синият вестник единствен отделя много място на вчерашните дипломатически манeври в Брюксел по визовия проблем, събирайки множество мнения. В това число и на немския вътрешен министър Ото Шили, който твърди, че е редно България да се ползва от безвизов режим. "Труд" пък, отново позовавайки се на друго проучване на НЦИОМ, твърди, че българката е много скептична към равнопоставеността в политиката и прави гръмкото обобщение, че пред политиката българката предпочитала флирта.

За какво свидетелства това, сигурно е все още рано да се каже. Дай Боже наистина да ставаме модерна и стабилна страна, както твърди израелският посланик у нас Емануел Зисман пред "Демокрация" (впрочем наш сънародник от Пловдив). Което сигурно пък придава допълните острота на погледа и на твърденията му и то в момент, както отбелязва той, когато вестниците продължават да пишат за взривове. Посланик Зисман обаче отбелязва, че България и в бъдеще ще се ползва с преференции в Израел и че има спогодба, според която стотици образовани българи ще могат да специализират и да придобиват квалификация в Обетованата земя, която ги очаквала. И където, поне в Йерусалим, допълва посланик Зисман, имало църкви от всички държави, но с едно изключение: липсвала, както и може да се очаква, българска правослaвна църква.