Българският печат днес - 08.11.2000 год.

Е�о �опейската комисия отчита силен напредък за България в много области. През последнага година има постоянен и силен прогрес. Тази новина с обнадеждаващ привкус днес е изведена на първа страница от "Демокрация". Вестникът се позовава на главния преговарящ на Европейския съюз за България Майкъл Лий. Икономическото състояние на България сега няма нищо общо с това, което беше през 1997-ма година, уверил той външният ни министър Надежда Михайлова. От друг ъгъл разглежда обаче информацията "24 часа". "Европейският съюз отсече: Нямате пазарна икономика. Докладът за България е решаващ за визите". И така - България няма действаща пазарна икономика и способност да се справи с конкуренцията в Европейския съюз. Но все пак остава успокоението от признанието, че сме направили неоспорим прогрес в тази посока. Именно това гласи годишният доклад, който ще бъде представен днес от еврокомисарят Гюнтер Ферхойген. "24 часа" синтезира основните моменти в доклада. Хвалят ни за: стабилизиране на макроикономиката, напредък в банковата приватизация. Критикуват ни, че: много малко сме направили за подобряване на правната система, не е на ниво борбата с организираната престъпност, корупцията продължава да е сериозен проблем в национален мащаб, не се прави достатъчно за интеграцията на ромското население.

И все пак - именно отклоняването от процеса на приемането на закони се превръща в една от основните пречки по пътя на България към Евросъюза. Освен това в бъдеще трябва да бъде обърнато внимание и на тяхното прилагане и спазване. Защото не е достатъчно те само да съществуват на книга, категоричен е главният преговарящ на Евросъюза с България Майкъл Лий в интервю за вестник "Труд". Небходимо е в тази светлина и продължаването на реформите в администрацията, както и консолидирането и завършването на реформата в съдебните институции. И все пак, преди три години все още не смятахме, че България е достатъчно напреднала, за да започне да води преговори. Сега вече сме свидетели на един стабилен напредък, признава Майкъл Лий. И уверява, в светлината на признанието на "Франс прес", че българите са третирани като черните овци на Европра - Позицията на Евросъюза към България се основава абсолютно на същите принципи, както и към останалите кандидати. От гледна точка на Еврокомисията може да се каже, че България е третирана обективно.
Това, което не може да се отмине лесно от българите обаче, е фактът, че продължава да съществува съобразяването с влиятелни държави при взимането на важни решения. А това е наистина несправедливо и води до нови и нови ограничения, признава в интервю за вестник "Демокрация" Ричард Крамптън, професор по източноевропейска история в Оксфордския университет. Пример за подобно поведение, което разбира се е трудно да бъде прието без забележки, е случаят с пришиването на България към Румъния, направено по идея на бюрократите от Брюксел. Наистина е трудно да се приеме подобно положение като се има предвид състоянието на едната част от изкуствено съшитото цяло /българската/ и ситуацията на другата част от цялото - /румънската/. А това е равносилно на това да завържеш живо тяло за труп.Така че настоящият момент отново е опасен за българите, тъй като не е изключено те да се окажат жертва на страховете си, че ще бъдат загърбени от Запада заради така наречения синдром на блудния син, отбелязва професор Крамптън. Колкото до проблемите на днешна Европа - ами един от основните се обуславя от това, че Дунав не тече в правилната посока. Това че водата на реката се движи на изток, не само отдалечава Източна Европа от геополитическия център на континента, но и затруднява утвърждаването на нова и единна Европа.

Колкото до личния проблем на България - той се крие в широко разпространеното убеждение, че днес отново сме в ръцете на личната власт. А не бива да се забравя, че личната власт е всъщност публичното или тихото отнемане на правомощията на легитимните органи на държавната власт, отбелязва професор Минчо Семов в анализ за вестник "Труд". Колкото до сегашното положение - то малко напомняло на онази приказка за разногледата аристократка, която попитала именития френски държавник Талейран - "Как вървят работите?". А той й отговорил - "Ами както ги виждате, госпожо". А и освен всичко друго не бива да забравяме прословутата мисъл на Франсиз Бейкън, че човек, който властва над другите, губи своята собствена свобода.

За проблемите на личната свобода като пространство на духа разсъждава психоаналитикът професор Елизабет Рудинеско пред вестник "Демокрация". Според психоанализата човекът е една душа, в която има и виновност и желание. А болестта на Запада е, че той е стигнал до точката, в която хората не са били никога преди това толкова свободни. Но все по-ясно е усещането, в това число и в политиката, че не е добре, когато наведнъж са дадени всичките тези свободи, разсъждава тя. Защото има затваряне на човека, когато той се занимава единствено със себе си или с най-близките си. И именно в това е проблемът - да разберем към какво се стремим. Защото ако в крайна сметка целта е глобализацията и унифицираната мисъл - тогава това наистина е един опасен идеал.