Българският печат днес - 20.10.2000 год.

Р�в �вихряне на страсти. При това - какви ли не има по страниците на днешните издания. Например - ловни. От снимките на първа страница в "Труд", "24 часа" и "Новинар" все едни и същи брадати лица на ловджии с маскировъчни дрехи и зелени знамена си искат лова. Според "24 часа" 15 хиляди гневни ловци просто са блокирали София, а "Демокрация" определя авджиите като сърдити от това, че контролът над дивеча си остава прироритет на държавата.

Зоркото око на "Труд" и "24 часа" обаче не пропуска друг траен обект на техния репортерски лов - сина на правосъдния министър Теодосий Симеонов, който този път се бил развихрил с бухалка в дискотека в плевенското село Брестовец. Според "Труд" всичко тръгнало като пиянски скандал с танцуване по масата и ритане на чаши, след което последвал сблъсък между собственика и повикани от министерския син приятели с бухалки. Такава е версията на очевидци, събрана от "Труд", докато версията на полицията е по-различна - Стефан Симеонов наистина е бил в дискотека, където е имало младежко сбиване, но не е участвал в него.

Но както знаем не дискотеките, а футболните стадиони са отдушникът на най-нажежените страсти. Затова и днешните издания продължават разследването си на трагедията след дербито "ЦСКА - Левски". Арестуван е фенът, хвърлил бомбичка по таблото на стадион "Българска армия", известява "Новинар". Като според изданието полицията напредвала с издирването на убития Младен Младенов - който се превърна в жертва на мача, но в интерес на следствието не съобщавала засега нищо. А от "Демокрация" научаваме, че без малко не е имало и друга жертва - привърженик на "Левски" бил уцелен на стадиона с изстреляна сигнална ракета, но за щастие било с качулка и шапка, които изгорели, но му спасили живота. В тази връзка изпълнителния директор на синия отбор Наско Сираков дава интервю за "Демокрация", в което заявява, че не искат фашисти сред техните привърженици и че клубът ще вземе най-строги мерки.

А иначе обичайните политически игри и комбинации изобилстват. От "Демокрация" научаваме, че тайната среща между Доган и Първанов е станала явна и ръководството на ДПС за първи път е престъпило с червена роза в ръка прага на "Позитано 20". При това срещата-покана за танц била скрепена и с други армагани - сребърна ваза - което означавало двете формации да бъдат по-фини една към друга и часовник, за да бъдат заедно в час - така Доган е разяснил новите правила на играта пред събралите се журналисти. Бившата говорителка на социалистите Клара Маринова търси реабилитация от страниците на "24 часа" и обяснява, че нейният "червен мобифон" е бил само символ, а в премиерския стол и въобще във властта в България имало нещо демонично. И споделя, лично на нея премиерът Костов вдъхвал уважение како политик и личност, без да била съгласни с много от неговите политически решения, но в същото време Клара Маринова смята, че сегашната опозиция още не е алтернатива и не може да управлява.

Поглед към политиката на доскоро действащ политик. Докато народът стенописва, категоричен е "Труд" и подема темата за гнева, политиката и проповедите на графите по улиците. И то в снимки, както си му е реда. По-стари графите от София на които антинатовци от времето на косовската криза определят СДС като слуги на САЩ. "За да има мир - БСП - в Сибир - от сини привърженици, Четете библията и Страшният съд иде от представители на нови секти край университета. Някои от тях, коментира изданието, кaзват това, което и много медии премълчават. А пък балканските журналисти често са длъжници на народите си, твърди пред "Стандарт" медийния експерт Огнян Златев. И определя сред излишествата и "изхвърлянията", прекомерното раздухване на скандалите, както и някои комплекси за провинциална непълноценност, които раняват.

Пред "Демокрация" пък една от най-честите жертви на някои тиражни издания - проф. Ева Соколова споделя, че все още остава учудена от враждебните реакции срещу нея и съпруга й, сиреч срещу председателя на парламента и разказва за фестивала в Торонто как глухонемите деца от хор "Жестим" са разплакали канадската публика. Ала така си живеем, отбелязва каракатуристът Борис Димовски пред "Труд" и дава свое обяснение за дненшата ситуация, което е от вида: защо обясняваме парадокси, а не пържим лед. Много според него е било измисленото в нашата култура, прекалено с много митове сме живели. И легендите са ни такива, котловинни - смята карикатуристът - някой подпалил снопите на чорбаджията си, защото не му дал дъщеря си за булка и вече се смята за герой и хайдутин.. Драмата на българина, твърди Борис Димовски е друга - в това, че в момента губим моралните си устои. Защото България остава тяло без мускули, твърди с горчивина карикатуристът Борис Димовски - даже страстите у нас стават смешни, а без всичко това и духът не може да се крепи.