"Стандарт" пък извежда в заглавието си новината за токсичен облак над Пловдив. Причината била силен пожар в бившия завод "Балкан", в пламъците загинал и 50 г. работник. Един друг инцидент - отново пожар и то в родилното отделение на Великотърновската болница привлича вниманието ни "24 часа". За щастие след огромното черно заглавие на вестника, вече по-надолу научаваме, че пострадали няма. Всички в болницата били евакуирани и няма обгазени новородени. Миналата седмица обаче лумнал пожар и във физотерапията, което вече поставяло въпроси и изисквало да се въведе щателен контрол. А че такъв контрол е необходим, особено когато става дума за човешкия живот не ще и съмнение. Също към темата за контрола само че над лекарствените средства ни зови и новият брой на "Демокрация", от който научаваме, че всяка втора аптека работела без лиценз. А какво означава това и какви лекарства купуваме, всеки от нас започва да се пита след подобна новина. Най-тежко било положението по морето, без рецепти се продавали лекарства на непълнолетни. И което е направо авангардно - фармацевти по морето дори превърнали аптеките си в кръчми и вътре се леела бира до 1,30 ч. през нощта, отбелязва "Демокрация". Това добре, но представяте ли си как нощем между бирените халби клиенти ще издирват аптекарите, за да им изпълнят спешни рецепти.
Цялата днешна преса обаче, било поради суша от новини, било поради неподправен интерес издирва свещения град на траките. "Дума" има колебания дали той е край Старосел, където вече бяха направени сензационни находки и залага на откритията край с. Горна Крепост, Кърджалийско, където била крепостта Перперек. "Стандарт" сравнява откритото с Микена и Крит, "Демокрация" в коментар пък призовава към повече трезвост в оценките, за да не кръжим около митове и митотворци. Просто защото България е осеяна с древоност и светилища, коментира "Демокрация" и в случая не бива да влизаме и вземаме страна в битката между стародавни археологически лобита.
А иначе всички си тече по-старому. "24 часа" следва царя на Мусала, "Труд" пък се вълнува защо никой не го е последвал на срещата му с лидера на ВМРО. Пак "24 часа" и "Новинар" правят прпедположения, че царят ще заложи на картата на Каракачанов, Андрей Райчев пред "24 часа" обаче смята, че царската карта е блъф и че с нея блъфирал най-вече Иван Костов. Предположения всакакви, а похвалите са най-вече отвън. Това личи от публикация в "Стандарт", по точно от препечатка от "Нойе Цюрихе Цайтунг", озаглавена "България води на балканския коловоз". В която се подчертава, че макар чуждите инвеститори още да отбягват България, тя е най-добре по пътя на реформите и скоро икономическият обрат ще бъде неминуем. Дай Боже. Същото - че България е най-интересната и най-стабилна страна в Югоизточна Европа, твърди пред "Демокрация" и големият българист проф. Ото Кронщайнер, който освен това ни призовава да помислим дали паралелно с кирилицата, да не минем на латиница. Австрийският славист проф. Кронщайнер тутакси добавя, че си представя вълната от възмущение около подобно предложение но излага своите аргументи: редовият европеец види ли стока на кирилица, най-вече храна, смята, че е руска, тоест лошокачествеуна, ако не и опасна. И второ, отбелязва проф. Кронщайнер, латиницата би сближила България с останалите южни славяни, от Полша до Хърватска. Без Русия, разбира се, която по мнението на професора, гледа на България като на неинтересна провинция и всъщност е интересна само като подстъп към проливите.
Тема, която продължава и в друг анализ в "Демокрация", дело на семиотика Иван Младенов, който размишилява над йеремиевия плач на някои интеректуалци и над българските русолюбци, споделяйки пълното си удовлетворение от прекъснатите връзки с пазара на мръсни пари от Русия. И като говорим за това, да не пропуснем огромната фотография от първа страница на "24 часа", на която виждаме един от експулсираните да показва билета си на кондуктор, под което четем лаконичното заглавие "Горошенин взе влака". Събитие, оценките на което радикално се разделят в днешната преса. Пред "Труд" проф. Андрей Пантев ни обвинява в емоционалност и прибързаност на отношението ни към Русия, в което той съзира обърканост, безпомощност и страх. От страниците на "Демокрация" публицистът Петко Бочаров обаче го определя като тотално прочистване - което било не само хигиенна акция, но и най-съдбоносният политически избор на страната ни в новото време.
Последвайте ни
