Дали това обаче са истинските намерения на Симеон Втори? Защото за пореден път той доказа, че на родна земя действително е господар на мълчанието, но в чужбина е роб на думите, отбелязва "Труд". И така отново, загърбвайки българските медии, той даде интервю за руското издание "Итоги", което повечето вестници днес препечатват. А в него на въпроса "Ако всички условия са изпълнени и българите го искат, ще се съгласите ли отново да станете действащ цар", той отговаря - "Предполагам, че няма да имам избор. Глас народен - глас Божи. Всичко зависи от българския народ и аз подчертавам - реставрацията на монархията действително може да направи нашия живот по-законен, по-демократичен и по-конституционен".
Ами почти като един истински Мечо Пух - "колкото повече гледам, толкова повече нищо няма". Такава е горе-долу ситуацията, в която са изпаднали всички, които се стремят да прогнозират как вървят преговорите за кабинета, отбелязва "Монитор". Положението е такова, тъй като драмата с министър-председателя в момента не е обществена. Тя е лична - личната драма на Симеон Втори. До момента той избягва всякаква ситуация, която би го поставила в институцонални отношения с републиката. Не пожела да се кандидатира за депутат. Протака и решението си дали ще стане премиер, което след като се закълне в Конституцията би означавало формален отказ от монархическите му претенции. Е да, но докато чакаме Симеон Втори взе че даде интервюто си в "Итоги", отбелязва вестникът. И сега това интервю още повече от всякога налага той да се определи. Защото това също влиза в морала на политиката. И в стария и в новия. И вече няма нищо неудобно държавният глава, който засега се казва Петър Стоянов, да поиска това от гражданина на републиката Симеон Борисов, отсича "Монитор".
И да се излезе вече от клишетата на неказването, сякаш допълва "Труд". Въпреки че подобно поведение е логично. Историографията помни как френският крал Луи 14-ти държал придворните си в напрежение като ги изслушвал с каменно изражение, а после се врътвал с фразата "Ще видим!". Като мълчиш не показваш колко си глупав, невежа, отмъстителен. Участваш в играта без да залагаш. Мълчащият не лъже. Няма и да му се наложи да се оправдава, ако не изпълни неизреченото обещание. Празното пространство просто се запълва със съдържание, което всеки сам предпочита. Но мълчанието е като антракт в политическата пиеса. И затова с него шега не бива, предупреждава вестникът. Нещо трябва да зрее по негово време. И ако след 300-400 дни нашенецът не се види на по-добър хал, току-виж изрекъл иванкостовското "Аз съм на дневен ред" и отпратил новите властници да царуват другаде.
А как ще бъдат спазени обещания още не е ясно. Особено при сегашната ситуация - "Безвластие в държавата; един парламентарен ден: 2 гласувани оставки, комисии и пилешка кавърма. Скука в отсъствието на Симеон Втори. Никой в сградата на законодателния орган не знае какво да прави", обявява на първата си страница "Монитор". "Депутатите работиха само девет минути", допълва и "Труд". Въпреки краткото заседание, което може спокойно да претендира за рекордите на Гинес, народните избраници обаче ще вземат пълна надница, убеден е вестникът. И така след като изчерпали дневния ред, депутатите си тръгнали. След 9 минути работа. Из кулоарите депутати от опозицията се подхилквали, че колегите им от НДСВ не знаят какво да правят, не са свикнали с организацията в Народното събрание и не са успели да се справят с работата. Колкото до бюфетчииките от парламента, отбелязва "Монитор", те излезли по-рано да чакат кюфтетата от кухнята заради необичайния предиобеден наплив в лавката.
В същия момент обаче нарства един друг наплив - наплива на желаещите по-добър живот - "Циганите се изнасят", разкрива "Труд". И ответната реакция - "Осло погна циганите", отбелязва "Новинар". Норвегия експулсира първите 4-ма русенски роми от общо 500-тинте пристигнали през последния месец. Шефът от Външно пък Красимир Стефанов междувременно си играе с огъня, отбелязвайки че бил готов да поеме риска и да ограничи броя на хората, които отиват в Норвегия. Ами по този начин той само прибавя поредния аргумент в искането им за политическо убежище, отбелязва вестникът. Защото решението е най-накрая да започне да се провежда някаква политика, която да помага на тези хора да участват равноправно в обществото. А не е решение нарушаването на човешките им правата, при това на етническа основа.
Източник: RFI
Последвайте ни
