Българският печат днес - 23.03.2000 год.

"Пе еди точно една година НАТО хвърли своите въздушни сили, за да спре репресиите в Косово и успя!". Това заявява в специален доклад, поместен в "Стандарт", генералният секретар на пакта Джордж Робъртсън. "Войните в Европа се причиняват от политици, които лъжат журналистите, а после вярват на това, което пишат вестниците". Ето тази мисъл обаче на австрийския журналист и драматург Карл Краус звучи все по-актуално днес, точно 365 дни след пъвия удар на силите на Северноатлантическия пакт в Косово. Точно една година по-късно президентът Петър Стоянов свиква Консултативния съвет по национална сигурност. Но в синхрон със сентенцията, че в историята нищо не се повтаря, освен като фарс, твърде малко са общите неща между днешното и миналогодишното заседание, отбелязва "Демокрация". Днес нещата стоят по съвсем друг начин. Година по-късно много световни анализатори поставиха под въпрос ефективността на операцията на НАТО в Косово. И явно пред международната общност отново застава въпросът как да се реши пъзелът "Косово". А тя, международната общност, няма дългосрочна стратегия. Това призна и самият Бернар Кушнер. Досега Армията за освобождение на Косово беше основен разузнавателен източник за НАТО и съответно е била в състояние да формира разбирането на пакта за ставащото в Косово. Алиансът обаче явно се нуждае и от друг поглед, пак от регионални очи, но приемащи атлантическата ценност. И точно тук, според "Демокрация", се криела новата роля на България. Ако страната наистина иска да се превърне в първостепенен фактор в Югоизточна Европа, то тогава е от изключителна важност днешното заседание на Консултативния съвет да не завърши със скандал, а с послание за българската визия за бъдещето на региона. Шансът този път е изключително голям, за да бъде пропилян в партийни боричкания, категоричен е "Демокрация". А иначе - нищо ново под слънцето!

"Българин подпали войната в Косово", разкрива "24 часа". Вестникът се позовава на твърденията на германския бригаден генерал Локвай, според когото български разузнавач подпалил войната в Косово като преувеличил размера на етническата чистка срещу тамошните албанци. Защото информацията за така наречения план "Подкова" дошла от аналитичен материал на учен от българските тайни служби. От български ръце сведенията за геноцида в Косово попаднали в австрийската армия, която пък на свой ред ги предоставила на военните министри в НАТО, допълва "24 часа". А иначе, отново според същия вестник - пече се споразумение между враждуващите албанци и сърби в Косово. Подробности около това твърдение обаче липсват.

И от там към вътрешнополитическите теми - наистина ли можем без Международния валутен фонд? Този въпрос нищи финансистът Емил Хърсев в анализ, публикуван в "24 часа". Обладателите на висша финансова власт вече гласно споделят, че България можела да мине без МВФ. Тезата принципно е правилна - от всичките 1300 години, откак българите живеят отсам Дунава, едва през последните 10 сме под крилото на фонда. В същото време обаче само при мисълта за раздяла всички ги побиват тръпки. И това било така, защото отрече ли се от фонда, кабинетът трябва да забрави не само редовните му траншове в хазната, но и парите от Световната банка. А пък и освен това официалните кредитори ще последват МВФ в бягството му от България. Приватизаторите плащачи ще усетят първи какво предстои и ще изчезнат мигом от хоризонта. И така, малко по малко ставало ясно какъв капан представлява фондът, отбелязва Емил Хърсев. Но все пак, свойствено е на политика да иска власт веднага (макар и за кратко) и пари днес (макар и за малко).

Е да, обаче на парламентарните избори през 2001-ва година СДС ще се яви самостоятелно на изборите. И въпреки, че подобни прогнози бяха съпътствани от пожелания за "приятна разходка до щанда за научна фантастика", "Труд" отбелязва, че като се замисли човек може и да открие зрънце истина в подобни думи. Защото както един СДС-апаратчик отбелязал - "Шамарът, който СДС изяде на местните избори, ще ни се стори като нежно погалване в сравнение с това, което ще получим на парламентарния вот". А повечето досегашни апологети на ОДС започнаха вече да се оттеглят постепенно, защото видяха, че корабът започва да потъва. И иначе как СДС ще отговори едноврменно на претенциите на своите, като същевременно продължава да задоволява притурките, които съставляват ОДС? Ами много просто, отсича "Труд". Просто ще отреже притурките. Някои съвсем, други - по-малко. А пък Обединението щяло да си остане несъстояла се мечта от минало време.

"Демокрацията, честността, модерният живот, уважението към другия, различния, са непостижими, ако човек не поеме върху себе си риск. Когато съществуваш в демократично общество поемаш и риска, че може и да не бъдеш избран". Твърде актуални и за ситуацията у нас звучат думите на Салима Гезали - единствената жена главен редактор в арабския свят. В момента нейният вестник е забранен в Алжир, въпреки това обаче тя е останала да живее в страната си, отбелязва "Стандарт". "Когатo вечно всичко е под въпрос, когато цари абсолютна несигурност, човек трябва да се хване за нещо. Трябва да се вкопчи в хубавите неща в живота. Онези прости неща, които могат да те направят щастлив", отбелязва Салима Гезали. И продължава - "в такива моменти трябва да си кажеш - ето, светът продължава да съществува, земята продължава да се върти, има ги още думите, мислите. Дори и тогава, когато всичко се превръща в прах".