Българският печат днес - 06.07.2001 год.

39-т ият парламент започна работа. Депутатите се заклеха пред цар и президент. Те се заклеха в републиката. Кой избяга от час? Всички вестници днес посвещават водещите си заглавия на състоялото се вчера първо заседания на 39-тото Народно събрание. И уточненията, без които не може - Иван Костов седна в задните редици, не пи шампанско и не се снима; гаф обърка първото гласуване; хората на Георги Първанов се настаниха до царските хубавици - Ламбо прилапал дамите на НДСВ - това било коалиционна политика в действие, обяснил Георги Първанов; колкото до царя - той аплодирал тихо Левски и републиката, разкрива клюки от кухнята "Труд".
Толкова много жени с къси поли парламентът не е виждал, приглася "24 часа".

Една царска депутатка пък се превърна в хит още в първия ден. Мариана Костадинова изненадала колегите си от всички парламентарни групи с идеята тържественото заседание да се открие с мотото на "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски. Всеки избраник заварил на банката си хартиен свитък, вързан с трикольорна лентичка. А парламентарният шеф прочел на глас мотото - "Посвещава се на всички, които ще кажат - това не се отнася за мен". "Идеята с приказката бе чудесна", цитира "24 часа" Иван Иванов от СДС. "Хубаво е, че с този жест ни връщат към непреходните ценности на българщината", допълва Румен Петков от Коалиция за България, а неговият колега Александър Паунов отсича - "Смятам, че произведението на един комунистически автор като Смирненски е раздадено точно на място".

Още от първия ден пък Парламентът прихванал логопедичната болест, поразила държавните протоколи и етикета у нас и в Европа, разкрива в редакционния си коментар "24 часа". И пояснението - най-актуалната фигура, цар Симеон Втори, остана неназована на церемонията в Народното събране. Нито президентът, нито лидерите на 4-те групи не назовали в обръщенията си фигурата на балкона и така тя се превърнала в елиптична фигура, фигура обскура и фигура на мълчанието. Така че налице била модерна форма на проява на едно прастаро езическо явление, наречено табу и евфемизъм. От страх да не разгневят например мечката, древните хора си забранявали да я назовават /табу/ и вместо това я обозначават евфемистично като "медведь" /т.е ядящият мед/ или The Bear /Кафявият/. Така че, заключава вестникът, днес индоевропейските народи ще изпитат голямо облекчение, ако царят се самоопредели и посочи с кое име е безопасно да го назовават.

Освен да се определи ще бъде хубаво и друго - ако най-накрая и ние научим кой ще ни управлява, сякаш допълва "Монитор". След изненадата с испанския вестник "Ел Мундо" последва нова - още по-голяма. Световната банка вече преговаряла с новото правителство и останала доволна. Ами, браво!, възкликва вестникът. На това му викат летящ старт. Испанците разбраха само, че Симеон Втори ще ни е премиер, американците се запознаха вече с целия кабинет. Обаче има една малка подробност, бърза да отбележи "Монитор". Народът не само вече не е наясно дали царят ще съвмести и ролята на премиер, ами се чуди дали изобщо ще дочака да види заместника на Костов, за да го прецени колко чини. Хубавото е, че с когото и да са се срещали от Световната банка - с цялото или с половината парвителство, са доволни. Но все пак не е ли време и ние, обикновените българи, да научим най-накрая, макар и от чужденец, кой ще ни управлява.

И сега народът тръпне - че му поверва, поверва му. Обаче оттук нататък накъде?, пита се и "Труд". В парламента не настана никакъв апокалипсис, а напротив - даже се видя че има отлична приемственост - кебапчето там пак си е 45 стотинки, отбелязва наблюденията си вестникът.
Хубаво ще е все пак, ако накрая на управлението на Симеон на хората така им хареса, че поискат монархия. Лошо ще е обаче обратното - ако след 800 дни царят пак се окаже в Мадрид, а България - населена със 100% републиканци.

Тъжното е, че дори и кучешката глутница се движи от закони. Ние обаче сме обикновено струпване. А такова струпване е свикнало да хленчи. Понякога му се случва и да протестира. Но да дава - не, разсъждава "Демокрация". Не искаме да си спомним за Човека. Той се превърна само в една от многото ни заблуди. Участваш в един масов уют, който се клатушка напред-назад във времето. И не ти остава пространство, за да се сепнеш от безкрайността.