Българският печат днес - 24.02.2000 год.

"Ви игат заплатите на лекари и учители" оповестява "Демокрация" във водещото си заглавие. "Вдигат заплати заради удара с осигуровките", пояснява "24 часа". Правителството днес ще вдигне заплатите в бюджетните организации, за да могат хората да си плащат повишените социални осигуровки. Със задна дата, от 1-ви януари, възнагражденията им ще скочат средно със 7%. Учителите ще получат най-голямо увеличение - от 9,3 на сто, пояснява "24 часа". "Увеличението ще засегне лекари и учители, които получават заплатите си от бюджети и средствата са предвидени в Закона за държавния бюджет за 2000-ната година", цитира "Демокрация" думите на социалния министър Иван Нейков. Вярно е, че вдигат заплатите и на учителите и докторите с повече от обещаното. Честно е обаче те да скочат поне няколко пъти, а не с мизерните проценти. Ама това е друга работа, въздъхва "Труд" в редакционния си коментар. Отгде обаче държавата взе банкноти да уважи труда на тези хора? И дали не посегна към засекретените резерви, пита се вестникът. А може би пък изневиделица индустрията ни взе да бълва блага. Само че предположението на "Труд" е, че парите за увеличението са взети чисто и просто от заплатите на стотиците хора, останали без работа. А иначе джобът си остава един, парите в него - пак същите. И все малко.

"По лев за лихвоточка", успокоява "Труд" във водещото си заглавие. И пояснението - Лихвоточките са бонусите, натрупани по старите жилищно-спестовни влогове. Една лихвоточка може да се замени за компенсаторен запис на стойност 1лев. Записите могат да се използват само за закупуването на общински жилища и държавни парцели с право на строеж. Медените слова на управниците погалиха като свеж полъх изтерзаните души на няколко десетки хиляди българи, спестявали години за дом и останали и до днес без него. Тези слова обаче ще си отминат като прах на вятъра, пророкува "Труд" в музикална асоциация. Спестителите може и наистина да получат компенсаторни записи, но какво ще могат да си купят с тях засега и Господ не може да каже. Нищо, че вече отдавна го обявихме за българин. Е, при това положение, защо пък не обещаха на спестителите и по един завод, чуди се "Труд". Те и него ще могат да си го вземат, когато си купят дом с компенсаторните записи.

Предстоящата 11-та Национална партийна конференция на Съюза на демократичните сили, която ще се проведе през уикенда, още от сега е тема на анализите и повод за пророкуване за някои от всекидневниците. Гледайте телевизия неделя вечер. Представете си как Георги Първанов, Ахмед Доган и Александър Томов обсъждат бъдещия коалиционен кабинет и нуждата от нова политика, а журналистите задават въпроси за предсрочни избори. Вгледайте се внимателно в лицата им - дали са усмихнати или пък изопнати от сериозност. Ето по този признак ще познаете как е завършила конференцията на СДС и какви са резултатите от нея, съветва "Демокрация". А иначе - какви са възможните сценарии? Сценарий първи - СДС в криза! Новината е, че СДС се затваря и се готви за сив период, че в НИС са влезли фаворитите на сегашното ръководство и че голяма част от членовете на местните организации са разочаровани. Сценарий номер 2 - Светлина в тунела. А как ще го познаете? Ами много простичко - ако в неделя вечер видите сериозните физиономии и чуете въздържаните оценки на опозицията, това означава, според "Демокрация", че на конференцията на СДС инициативата е била в ръцете на местните организации, а новите членове на НИС са били избрани с реална подкрепа, а не чрез апаратни игри. В началото на следващата седмица ще стане ясно какъв ще бъде новият син партиен сценарий. Хубавите и лошите неща се случват само в приказките. Затова най-вероятно въпреки решенията на конфернецията, СДС ще запази позициите си на първа политическа сила, но без да е в състояние да състави ново самостоятелно правителство, прогнозира "Демокрация". А иначе управляващата партия Съюз на демократичните сили е запазила само абревиатурата си през изминалите десет години и три месеца, откакто бе създадена, категоричен е "Труд". Далеч назад остана времето, когато в СДС бяха предимно недоволните от изкривеното строителство на социализма и от извращенията, съпътстващи това строителство. Оттогава през СДС преминаха няколко вълни и всяка от тях даде своя отпечатък върху развитието на формацията, олицетворявала някога надеждата за промяна.

А в интервю за вестник "Демокрация" премиерът и лидер на СДС Иван Костов сам признава - "Лошото е, че вътрешните дебати в партията не дадоха в определени случаи път на нови лица, способни да завоюват авторитет, а утвърдиха хора, които всъщност са завели СДС до загубата".

И от битовите проблеми и политически боричкания към една друга, макар и тъжна новина - смъртта на професор Тончо Жечев е отразена на първа страница на всички вестници. "24 часа" и "Труд" поместват някои негови мисли от статиите и интервютата му. Ще ви цитирам някои от тях - "От поп Богомил до наше време ми се струва, че сме обладани от сатанинския дух на отрицанието. Нямаме достатъчно подпори за поправяне на собствените си обществени и душевни недъзи. Непрекъснато чакаме някакво чудо, което да ни оправи. Промените у нас колкото са по-радикални, толкова са по-вербални. Обикновено като не можем да променим чудодейно нещата, както ни се иска, ние се задоволяваме в промяната на имената им". И едно тъжно прозрение - ако за шест хилядолетия, на колкото възлиза културната история на човечеството, човекът и неговата природа не са се изменили в основни линии, на какви основания можем да очакваме, че те ще се изменят през третото, а и през шестото хилядолетие на новата ера?