П равенето на държавния бюджет доскоро беше по силите на повечето хора със средна компютърна грамотност. Той - бюджетът - си е на практика един спредшийт и държавните чиновници досега просто увеличаваха перата с процент, релевантен на очаквания икономически растеж.
Тази година е различно. Световната финансова криза все още не дава ясни индикации колко точно ще нарани икономиките по света и съответно е много трудно да се прогнозира колко ще бъде забавянето на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) за догодина. Едно това, ами и в сметката трябва да бъдат заложени предизборните цели на управляващите.
Но тройната коалиция смело реагира на двете предизвикателства едновременно. В бюджет 2009 е заложен буфер в размер на над 1 млрд. лв., който трябва да послужи, в случай че има проблем с изпълнението на приходната част. А ако не се наложи, правителството има готовност да похарчи парите за инвестиции.
Отделно за публични инвестиции са предвидени над 5.6 млрд. лв. от приходите, която мярка също цели да насърчи икономическата активност в страната. Предизборните цели, от друга страна, са обслужени като са предвидени пари за увеличаване на пенсиите (около 1.2 млрд. лв.) и отделно за ръст на заплатите в държавния сектор.
Интересът към финансовия план на държавата е оправдано голям, защото той определя откъде колко ще се вземе и къде колко ще се даде. Средно всеки българин през 2009 г. ще внесе в бюджета по 4300 лв. под формата на данъци, такси и други плащания към държавата. Управляващите оптимистично смятат, че ще имат ръст на данъчните приходи, и затова са изчислили, че всеки ще допринесе за държавата средно с по 800 лв. повече в сравнение с тази година.
Изземването на такъв голям ресурс от данъкоплатците си има обяснение. През следващата година публичните разходи се увеличават с 19% в сравнение с 2008 г. и отново се запазват на прекалено високо ниво - 40% от брутния вътрешен продукт (БВП). Без никаква реформа в публичния сектор.
Срещу кризата...
В доклада за бюджета за следващата година са записани над 10 мерки и политики, с които държавата ще бори кризата. Добрата новина е, че ги има. Лошата - че част от тях са просто претоплени стари идеи или политики със спорен ефект.
Например увеличението на капитала на държавната Българска банка за развитие бе планиран ход още преди да се заговори за спад на икономиката. По подобен начин стои и въпросът с агенцията за експортно застраховане.
Новата идея за създаване на държавна компания, която да инвестира в бизнес паркове, пък не е обоснована. Липсва анализ как се оценява възвращаемостта от такава инвестиция, къде ще се изграждат зоните и дали има нужда от тях.
Със спорен ефект според едни, нужна според други е и безпрецедентно голямата финансова инжекция, която тройната коалиция реши да излее за инфраструктура - 5.6 млрд. лв. (в тях влиза и един от антикризисните буфери от 400 млн. лв.).
Част от тези пари ще отидат за големи инфраструктурни проекти като магистралите "Тракия", "Марица", "Черно море" и "Струма", жп линии и т.н. Другите средства са за министерствата и е ясно само, че не могат да се харчат за текущи разходи като заплати, а трябва да отиват за капиталови инвестиции.
"Въпросът е защо държавата е избрала да налее толкова много пари в строителния сектор за сметка на останалите. Вместо да се правят такива големи публични разходи, спокойно можеше да се намалят осигуровките с още 5 пункта и така да се освободят свежи пари за цялата икономика", коментира Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".
Според него повечето мерки са създадени да се противодейства, ако кризата засегне икономиката, а не са превантивни с цел да се избегне кризата.
Остава отворен въпросът и дали всички тези буфери няма да бъдат похарчени точно преди изборите, в случай че кризата се окаже с минимален ефект.
За отключването на повечето скрити пари за черни дни ще е достатъчно единствено решението на Министерския съвет, без санкцията на парламента. Така правителството ще може да се разпорежда с над 700 млн. лв. от излишъка (1% от БВП), както и да разреши на министерствата да харчат 7% от бюджетите си, уж замразени заради кризата.
"Еврофондовете могат да са основен ресурс за насърчаване на икономиката, а в проектобюджета липсват ясни разчети как ще бъдат усвоени те", допълва Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на индустриалците и работодателите (КРИБ).
И за избирателите
В подготовката на бюджет 2009 предстоящите парламентарни избори определено са изиграли много по-решаваща роля от рисковете заради финансовата криза.
Коалицията спазва почти всички свои социални обещания за догодина въпреки уверенията на финансовия министър за умерена и дори консервативна политика по доходите. Увеличението на пенсиите е с приблизително 20%. Не на шега от 1 април доходите на пенсионерите ще се вдигнат средно с 9.7%.
Следващият скок, случайно или не, също е в първата половина на 2009 г. и преди изборите - на 1 юли. От 1 януари се увеличават и други социални плащания като обезщетенията за бременност и раждане, отглеждане на дете, безработица и т.н.
Правителството реши да вдигне и детските надбавки на 35 лв. Минималната работна заплата става 240 лв. при 220 лв. преди. Обещанието на социалния министър Емилия Масларова държавата да осигури безплатен курорт за възрастни хора и през следващата година също ще бъде спазено. Предвидените пари в бюджета за почивно дело са с почти 10 млн. лв. повече в сравнение с предходната година.
Предвид всички тези масови подаръци, не е учудващо, че най-много средства в бюджета за следващата година са отделени за социални дейности, здравеопазване и образование. Увеличението е съответно с 1%, 0.3% и 0.2% от БВП.
Правителството дори реши да увеличи здравната вноска от 6 на 8%, въпреки че не залага реформа в сектора. Липсата на такива в обществените сфери означава и лоши публични услуги за данъкоплатците.
Освен това промени като разбиването на монопола на здравната каса, увеличаване на автономията на университетите или изготвянето на истински програмни бюджети ще освободи ресурс в размер на милиарди левове, смятат икономисти. Тези пари могат да се пренасочат към приоритетни сектори, както и за намаление на данъците или осигуровките.
Засега обаче там не се предвиждат изненади освен старото обещание държавата да се включи като осигурител и да поеме 12 пункта от вноската за пенсия. Това ще намали с 2 пункта осигурителната тежест за бизнеса, а личните вноски на работниците ще останат в досегашния си размер.
Други данъчни ставки засега няма да се пипат с изключение на очакваното увеличение заради евроангажименти на някои акцизи (за електроенергия, за въглища, за керосин и цигари).
"Новината, че не се увеличават данъчните ставки, е добра за бизнеса. Но ще настояваме в бюджет 2009 да се предвидят повече мерки за насърчаване на износа", коментира Евгений Иванов.
Да предскажеш икономиката
Макрорамката е частта от бюджета за следващата година, която затрудни най-много министър Пламен Орешарски. Преди около три месеца той предвиждаше 6.5% ръст на икономиката за 2009 г., а сега този показател бе ревизиран на 4.7% от БВП.
Според някои анализатори дори и след тази корекция финансовият министър е оптимист на фона на очакванията за минимални и дори нулеви ръстове на европейската икономика.
В проектобюджета е заложен и спад на инфлацията до 5.4% в края на следващата година, както и на чуждите инвестиции до 14.3% от БВП (или със 760 млн. евро по-малко в сравнение с 2008 г.).
На фона на тези показатели прогнозата на финансовото министерство за задържане на дефицитa по текущата сметка на ниво от 22.2% от БВП изглежда странна, тъй като голяма част от вноса е на инвестиционни стоки и суровини (т.е., ако икономиката и инвестициите спадат, би трябвало и вносът да намалее, т.е. текущата сметка да е с по-малък дефицит).
Още повече че очакванията са и за стабилизиране на цените на петрола. Според някои анализатори тези цифри могат да се четат по два начина: правителството очаква спад на потреблението и увеличаване на безработицата или пък умишлено отново подценява приходите, за да има по-висок бюджетен излишък.
Така дори и да похарчат предизборно част от буферите в първата половина на годината, сегашните управляващи няма да оставят дупка в бюджета за следващото правителство.
Мерките на правителството срещу кризата
1. Бюджетен излишък не по-малко от 3% от БВП.
2. Увеличаване на средствата за публични инвестиции с около 900 млн. лв. спрямо 2008 г. до 5.2 млрд. лв.
3. Допълнителни до 400 млн. лв. за инвестиции от т.нар. резерв за фискална устойчивост.
4. При съществено стагниране на икономиката Министерският съвет ще може да намали бюджетния излишък с до 1% от БВП, или до 700 млн. лв.
5. Увеличаване на капитала на Българската банка за развитие с около 120 млн. лв. (до 500 млн. лв.), за да се подпомогне финансирането на малките и средните предприятия.
6. Създава се държавна компания за изграждане на бизнес паркове с цел привличане на инвеститори. Вероятното финансиране е за около 100 млн. лв.
7. Сливат се фонд "Научни изследвания" към министъра на образованието и Национален иновационен фонд към министъра на икономиката, като бюджетът е около 100 млн. лв.
8. Ускоряване възстановяването на ДДС.
9. Министерствата няма да има право да харчат 7% от годишния си бюджет с изключение на инвестиционните разходи. Правителството може да отмени ограничението през годината. Освен това Министерският съвет ще може да прехвърля допълнителни средства от текущите към капиталовите разходи.
10. Ограничава се възможността за пренасочване на капиталови разходи за издръжка.
11. Оказване при необходимост на капиталова подкрепа на банките, като държавата направи обратно изкупуване на ДЦК и облигации за около 1.5 млрд. лв., които се държат от търговските банки.
12. Мерки за опростяване на регулаторните режими, прилагани от централните и местните власти.
