Завръщане към корените

М ного чехи намериха смелост да прелистят досиетата си, изготвяни от тайните служби по време на комунистическия режим. 80-годишната Ива, която дълго време е кореспондент на американска информационна агенция в Прага, започва да пише мемоари.

За да разбере, защо през 50-те години е била арестувана заедно с мъжа си и двамата прекарват няколко месеца в затвор, тя отива в архивите, за да прочете досието си.

Ива така и не открива нищо повече за обстоятелствата и виновните за ареста, но

намира един съвсем нов свой живот, измислен от авторите на досието.

Тайните служби в Чехословакия, известни като СТБ, са подслушвали разговори, отваряли са писма и са имали за задача да намерят връзка между думите, произнасяни от най-обикновени хора.

И тъй като връзка между думите нямало, СТБ била длъжна да разкраси някои факти, а други да пренебрегне. Ива още не може да повярва, че е била обявена за шпионин на ЦРУ, заради среща с човек, който носел името на известен агент.

През 80-те години Ива и съпругът й прекарали няколко безсънни нощи, след като посрещнали роднини на кардинал Томашек, лидер на съпротивата в чешката католическа църква.

В досието обаче липсвало всякаква информация за тази среща.

Хиляди германци отиват всяка година в Полша, по местата от детството си. Улрих Хадес никога няма да забрави първото си пътуване на Изток, в провинция Източна Померания, където родителите му са били принудени да се укрият в края на Втората световна война.

За първи път през 1974 г. той се завръща с родителите си в Заделов, край Шчечин, за да види отново фермата от своето детство. По онова време е нямало мобилни телефони, за да предупредят местните жители за германското "нашествие", откъдето идва и изненадата при срещата.

Бащата на Улрих веднага разпознал в двора дървото, което е посадил през 1922 г.

"Никога няма да забравя тази сцена", споделя впечатленията си Улрих.

През 80-те години Ана Мачиевски е напуснала Полша с родителите си, които са били от немски произход. Тя обаче често се връща в страната детството си.

Напоследък Ана работи като преводач именно на немците, които търсят следи от миналото. "Да познаваш миналото си означава, да знаеш кой си", споделя тя.

В последно време има повишен интерес за получаване на българско гражданство българи, живеещи в страните от бившия Съветски съюз, най-вече в Молдова и Украйна.

Предстоящото членство на България и придобиването на право на свободно движение в Европа е една от причините, но не винаги тя е основна.

Не са малко случаите, в които хората са водени от морален ангажимент и имат българско самосъзнание, отбелязват от Агенцията за българите в чужбина.

Една покана за заселване и бързо даване на българско гражданство е приемлива за много хора с български произход.

Специално българите в страните от бившия Съветски съюз изживяват процес на възраждане на своята народностна принадлежност. Това се дължи на по-активния контакт с България и най-вече на студентите, които учат тук.

Не случайно младите избират България, за да следват и в същото време да се върнат към корените си. Голяма част от тях по-късно останат да живеят и работят у нас.

По-изненадващо е желанието на македонци да получат българско гражданство. Броят на молбите от 1999 година насам се увеличава.

Както белградският "Куриер" писа, че "всички искат да станат българи", а софийският "Стандарт" се пошегува:

"Шампиони и македонци най-лесно стават българи"

Прагматичното връщане към корените според експертите се дължи не е само кризата, в която се намира съседна Македония, нито пък на възможностите, които дава българския паспорт. В последните десет години в Македония тече процес на осъзнаване на българските корени, на разрастване на българското национално самосъзнание.

Македонците могат да получат гражданство, ако докажат с документ, че имат български произход. В това се състои и проблемът. Те нямат документи, в които да е упоменато, че са българи. Не могат да удостоверят и българския произход на баби или дядовци.

Малцина са запазили такъв документ, защото

50 години хората са били принудени да унищожат такива доказателства, за да нямат проблеми с властите

Македонците, които искат български паспорт, могат да разчитат на Агенцията за българите в чужбина, която издава удостоверения за произход.

С тях се доказва, че името им или имената на родителите им са от българската именна система. След това предстои познатото на всички вадене на лична карта.