Херберт Бьош: Вземете нещата по-насериозно, ако искате догодина да сте в ЕС

Специален доклад на Европейската сметна палата дава слаба оценка на българската администрация и способността й да усвоява парите от европейските фондове. Бистра Узунова от радио "Дойче веле" разговаря с вицепрезидента на Комисията за бюджетен контрол в Европейския парламент Херберт Бьош.

От доклада, представен пред Комисията за бюджетен контрол на Европарламента, се налага оценката, че Румъния и България нямат необходимия административно-управленски капацитет и не са в състояние ефективно да управляват и усвояват средствата по линия на предприсъединителните помощи. Австрийският социалдемократ Херберт Бьош, посочва пример от България:

- Става дума например за центровете за технологии и стимулиране на предприемачеството в областта на малките и средните предприятия. В тази сфера беше предвидено да се модернизират шест сгради. В крайна сметка явно е била обновена само една.

Сметната палата съобщава, че пет години, след като е направен изходният анализ за ситуацията при малките и средните предприятия, няма никакви положителни регионални влияния по посока на създаването на алтернативни работни места в регионите със закрити мини, западнала икономика и висока безработица.

Липсата на напредък се дължи главно на неспособността за ефективно управление и администрация на проектите от страна на местните органи и власти. Това беше и основната причина да се анулира един друг проект за България в областта на малките и средните предприятия. Освен това беше установено, че не е било гарантирано равноправието на кандидатстващите фирми за участие в европейските проекти, или казано в пряк текст - това означава, че някой е бил предпочетен, без да са били спазени европейските стандарти.

- Щом става дума за неравнопоставеност на фирми, кандидатствали за европейски проекти, очевидно става дума вече не само за административна неопитност, но и за корупция. Как европарламентаристът Бьош, който активно се ангажира в борбата срещу злоупотребите и корупцията, гледа на корупционния проблем на България?

- Мисля, че има вече напредък, който е забележим, но същевременно трябва да се каже, че ако България желае идната година наистина да е в ЕС, би трябвало да взима нещата по-насериозно. Става дума не за дребни простъпки, а за това, че парите от ЕС ефективно и сигурно трябва да бъдат управлявани.

За момента очевидно това не е реалност. Затова България трябва да погледне по-насериозно на проблемите си. В крайна сметка става дума за големи суми, като помислите например за аграрната и структурната политика.

- Пледирахте за това да се изведат съответните изводи от доклада на Сметната палата и да има последствия за България и Румъния. Как биха могли да изглеждат те?

- Сметната палата установява не за пръв път, че парите, дошли в двете страни, са били вероятно прекалено високи за капацитета на възможностите на администрацията в тези две държави. Не става дума за това да не им се дават пари, но потокът на средствата трябва да се съобрази с действителните възможности на местната администрация, защото в противен случай опасността от злоупотреби е много висока.

Затова е съвсем сигурно, че в тази посока ще има нов натиск от страна на Европарламента над Европейската комисия, така че тя да реагира на предупрежденията на парламента и да създаде съответни инструменти за контрол над парите на европейските данъкоплатци. Това естествено означава, че парите за България ще намалеят.

Не ме разбирайте погрешно, не става дума да се отнемат парите за България и Румъния, а само да се забави притокът им, така че възможностите за усвояване да станат по-реалистични. Очевидно е, че оценката на българската администрация е била прекалено оптимистична. Това проличава и от доклада на Европейската сметна палата.