27-те страни членки на ЕС одобряват плана за подпомагане на финансовия сектор, обявен в неделя от страните от Еврозоната, съобщи френският президент Никола Саркози на пресконференция в Брюксел след края на първия ден от срещата на върха на ЕС.
Цяла Европа, без изключение, одобрява мерките, заложени в плана за действие, приет в неделя от Еврозоната, заяви Саркози. Казвам това обаче с известна предпазливост, допълни той, като припомни, че по въпроса 27-те все още не са постигнали окончателна договореност заради някои резерви на чешката страна.
В неделя страните от Еврозоната се договориха, че банките ще бъдат подпомагани чрез рекапитализиране и че ще бъдат давани държавни гаранции за междубанковите заеми.
На пресконференцията в Брюксел Саркози подчерта, че всички европейски държави искат да се организира световна среща на върха, посветена на финансовата криза.
Президентът на Франция допълни, че в събота, когато ще посети САЩ заедно с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, той ще отправи призива на ЕС за световната среща на върха пред американския президент Джордж Буш. По думите му ноември е най-подходящият период за световната среща на върха.
Саркози подчерта още веднъж, че сред европейските лидери има единодушно съгласие до края на годината да се постигне договореност по споразумение за прилагане на европейския план за борба с климата.
Целта на този план е намаляване на емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. в сравнение с нивата им от 1990 г.
"Въпросът за околната среда е от съществено важно значение, това е една историческа отговорност за нас. Финансовата криза не трябва да намалява нашите амбиции, дори напротив, трябва да излезем от досегашната дилема: или растеж, или защита на околната среда и да осъзнаем, че екологично чистият растеж е възможност за подем на икономическия растеж", каза Саркози.
Вчера Полша и Италия обаче заплашиха с налагането на вето на този план. На пресконференцията Саркози каза, че ще вземе предвид специфичните проблеми на някои страни във връзка с прилагането на плана и ще се опита да постигне компромис в тази насока.
Силвио Берлускони мотивира намерението си за налагане на вето на плана с високата цена, която ще трябва да плати страната му, за да го приложи и с настоящата финансова криза.
"Италианските предприятия сега изобщо не са способни да понесат бремето на предложените в европейския план мерки. Не смятаме, че сега, при тази финансова криза, е моментът да се правим на Дон Кихот, да вървим напред в борбата с климата, когато страни, които са източник на най-много емисии на въглероден диоксид, като САЩ и Китай, са напълно против присъединяването към европейския план", каза италианският премиер.
В същия лагер са и още седем източноевропейски страни, сред които България и Румъния. Те настояха ЕС да намали планираното съкращаване на парниковите емисии заради световната икономическа криза,предаде Асошиейтед прес.
Ръководителите на Унгария, Румъния, България, Словакия, Литва, Латвия и Естония посочиха като основен аргумент, че източноевропейските икономики вече много са намалили замърсяването, и че Европа е изправена "пред сериозна икономическа и финансова несигурност".
Преди това полският министър на външните работи Радослав Шикорски заплаши, че страната му може да наложи вето на европейския план за климатичните промени, ако ЕС се опита да й наложи съгласие по него до декември.
По повод разговорите в Женева за руско-грузинската криза Саркози каза, че те са започнали вчера доста болезнено, но подчерта, че е цяло чудо, че подобни разговори действително са започнали, предаде ИТАР-ТАСС.
В тази връзка министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн предупреди, че не трябва да се очаква на тази среща на върха ЕС да приеме позиция относно подновяването на преговорите с Русия за стратегическо партньорство, предаде Франс прес.
Според дипломата трябва да се изчака датата 14 ноември, когато ще бъде срещата на върха ЕС-Русия и едва след нея ЕС ще представи позицията си по въпроса.
ЕС замрази преговорния процес заради руско-грузинската криза и настоя, че ще го поднови, когато Русия се изтегли до позициите, които заемаше в Грузия преди 7 август, датата на която започна руско-грузинският конфликт, припомня Франс прес.
Полският президент Лех Качински заяви, че ще подпише закона за ратификация на Лисабонския договор, когато Ирландия също ратифицира документа, предаде Франс прес.
В интервю за телевизия Те Ве Ен 24, дадено извън официалната програма на срещата на върха на ЕС в Брюксел, Качински каза: "Ще подпиша договора с желание, но когато настъпи подходящият момент. А този момент ще дойде, когато ирландците кажат "да" на договора".
Ирландците отхвърлиха Лисабонския договор, който предвиждаше институционални промени в ЕС с оглед неговото по-добро функциониране, през юни по време на референдум.
Полският парламент прие още през април закона за ратификация на документа, но Качински от тогава отказва да подпише нормативния акт.
В интервюто Качински каза също, че няма нищо против бившият полски президент и Нобелов лауреат за мир Лех Валенса да стане част от група за размисъл за бъдещето на ЕС. Качински обаче допълни, че не е ентусиазиран от присъствието на Валенса в лоното на подобна група.
Присъствието на Качински на срещата на върха в Брюксел породи доста скандална ситуация в заседателната зала, в която се бяха събрали лидерите на 27-те страни членки. Качински по принцип не трябваше да присъства, защото по силата на полската конституция на такива форуми присъства премиерът и негови министри, тъй като полското правителство отговаря за външнополитическите въпроси, а не президентът.
Качински обаче нае частен самолет за 40 000 евро и пристигна в Брюксел, където побърза веднага да заеме в заседателната зала мястото до премиера Доналд Туск. На него трябваше да седне министърът на финансите Яцек Ростовски.
След като постоя няколко минути на това място, Качински все пак го отстъпи на Ростовски. Според финансовия министър това държание на президента е навредило на имиджа на Полша пред ЕС.
На срещата на върха на ЕС през декември Ирландия ще направи предложение относно Лисабонския договор, за да може да се намери решение на проблема през 2009 г., заяви ирландският премиер Брайън Кауън на срещата на върха на ЕС в Брюксел.
"Целта ми е да определим през декември мерките, които трябва да вземем следващата година. Ще се върна тук през декември, за да обсъдим заедно елементите на решението и пътищата, които трябва да следваме", каза Кауън.
"Ясно е, че нашите партньори не желаят нови преговори за договора от Лисабон. В същото време, трябва бъде също ясно, че ние трябва да намерим задоволителен отговор на безпокойствата на ирландците, ако искаме да постигнем напредък", добави Кауън.
Сред тези безпокойства той посочи бъдещия състав на Европейската комисия и предвиденото прекратяване на системата "един комисар на страна", отбраната и традиционния неутралитет на Ирландия.
Ирландският премиер не посочи дали страната му ще организира нов референдум за Лисабонския договор, който трябва да бъде одобрен от всички 27 страни членки, за да влезе в сила.
