0
Поетът Радой Ралин, наричан от мнозина "българския Езоп" заради сатиричните си текстове, издъхна на 81 години вчера след месеци борба с рака, пишат днешните вестници.

Автор e на десетки книги с поезия, проза и епиграми, включително легендарния сборник "Люти чушки" (1965 г.) и знаменитата пиеса "Импровизация" (1962 г.) в съавторство с Валери Петров - и двете спрени.

През 2000 г. му присъждат голямата награда за принос в българската книжовна култура "Христо Г.Данов", но той не отива на церемонията в Пловдив.

Роден е на 22 април 1923 г. в Сливен, а истинското му име е Димитър Стефанов Стоянов. (Вж. за него и в Словото).

Участва като доброволец в Отечествената война (1944-45). През 1945 г. завършва право в Софийския университет (1945 г.).

Работил е в сп. "Славяни" (1945-46 г.), във в. "Литературен фронт" (1946-49), в Студията за игрални филми (1963-64), в Студията за хроникални и документални филми (1964-66 г.), където създава сатиричната поредица "Фокус", в издателство "Български писател" (1967-68), в Българската кинематография (1976-87), отново във в. "Литературен фронт" (1987-90); издава в. "Щастливец" (1992 г.).

Автор е на сатирични спектакли, на либретото за операта "Играта" (1978, музика Д.Христов), на сценарии за игралните филми "Лаура" (1957), "Невероятна история" (1962, реж. Владимир Янчев), "Ще дойде детето" (1966), "Аз съм Левски" (1974). Последният е публикуван като "кинороман", но и така не е реализиран като филм, макар преди няколко години авторът да казва, че е харесал дори изпълнител за главната роля - един бивш зам.-министър на икономиката.

Сценарист е и на документални филми ("Н.Й.Вапцаров", "Атанас Далчев", "Редник Пеньо Пенев" и др.). Пише още стихове, епиграми, пародии, фейлетони, разкази, есета, повести. Негови творби са преведени на повече от 40 чужди езици. Използва още псевдонимите Митин, Младен Волен, Рали - Дали, Рали, Раликор, Радко и др., припомня БНТ (BNT.bg).

В навечерието на 80-годишния му юбилей режисьорът Илко Дундаков засне документалния филм "Радой Ралин и времето", продукция на казанлъшката кабелна телевизия "Емотон", показан и по БНТ.

Преди време вестник "Сега" го постави на корицата на първия брой на литературното си приложение "Антология" под заглавие "Лице с необщ израз: Радой" (както охарактеризира своята Муза руският поет Баратински; любим цитат на нобеловия лауреат Йосиф Бродски, когато говори за мястото на писателя в обществото).

"Бил е в радикални леви крила още като юноша - симпатизант на анархокомунистически образувания, с които родният му град се е славел преди Девети септември. Заедно с "дисидентския" синклит (съвет - бел.ред.) направи прословутата закуска с Митеран през 1988 г. После шумя не съвсем на място с Йосиф Петров, когато палиха Партийния дом през 1991. Изуми народа, когато по най-телевизионен начин не взе подаръка от "Мото-Пфое", нов лъскавичък форд, а го подари на поликлиника. Зае радикална позиция покрай натовските бомбардировки в Югославия", написа тогава за него Бойко Ламбовски от "Сега", като добавя:

"Тези, които нямат памет за социализма, не познават Радой. Става дума за поколението на под 25-годишните. Ще кажа нещо предизвикателно. Радой Ралин върви редом с Тодор Живков, като в някакъв странен половинвековен дует. Диктаторът и неговият ярък враг, биха казали фенове на Радой. Царят и неговият шут, биха казали врагове на Радой. Емблемата на един уникален социален топос и неговата ретроверсивна хуманитарна аналогия, биха казали любителите на самовъзпроизвеждащия се академичен сленг."

В интервюто, запитан дали не е сбъркал с твърдата му позиция срещу ударите на НАТО в Югославия, Радой Ралин отговаря:

"Не! Въпросът е, че ние трябва да помагаме на тия организации, към които отиваме, да станат по-разумни. Не може така! И да извиняват, ама това не беше война като война... След тази чудовищна история НАТО трябва да се саморазтури. Както стори Варшавският договор. И случаят в Чехословакия беше такъв. Не е това пътят за оправяне на света."

Вж. и "Сексът ще помири света" - още едно интервю с Радой Ралин във в. "Сега", 17 май 2002 г.

През 60-те тиражът на книжката му с епиграми "Люти чушки", илюстрирана от карикатуриста Борис Димовски, е иззет и унищожен.

Според легендата причината е в страницата с епиграмата, озаглавена "Глух, но послушен", която гласи: "Сит търбух / за наука глух". Извивката на свинската опашчица в рисунката към нея много напомня за подписа на Тодор Живков...

Някои други епиграми също са насочени против ръководството на партията, възмущават се тогава някои и сочат за пример епиграмата под заглавие "Басня": "Хитрата сврака с двата крака", над която Борис Димовски е нарисувал изправен човек, стъпил върху две бюра, т.е. човек, който държи две власти.

Книгата излиза през 1968 г. в тираж 40 000 екземпляра. Първоначално били пуснати половината бройки, които се разпродали на втората седмица, когато се разчува за нея.

След реакцията в партийните среди останалите 20 000 екземпляра се изгарят в печатницата, но поради силната тяга на комина из околността хвърчат полуизгорели книги. Учениците от съседното училище ги събират, а на другия ден прекопират част от илюстрациите и масово ги разпространяват, разказва тогавашният директор на издателството Борис Ташев в предговора към второто издание.