Р умънският в. "Ромъния либера" посвещава обширна статия на българското образование под заглавие "Българското образование: от руско влияние към европеизация".
Кореспондентът на изданието в Брюксел Дан Алексе разглежда реформите в българската образователна система след 1989 г., като се спира на проблемите, свързани с адаптирането на старите кадри към новите изисквания.
Особен проблем представлява преподаването на майчиния език на малцинствата, както и привличането на децата от етническите групи, поставени в неравностойно положение от традиционното образование, пише той.
Основното малцинство в България - турското, е добре представено на образователно ниво, по друг начин обаче стоят нещата с ромите. Неграмотността и икономическите затруднения са довели до слабо присъствие на ромските деца и младежи в училище, посочва авторът.
Самите учители имат нужда от допълнителна подготовка, а понякога и от обучение от нов тип, за да преподават новите материи, от типа на информатика или екология.
Това е сериозен проблем, тъй като заместването на кадрите е много бавен процес, а кадрите от старото поколение се нуждаят от нов тип подготовка. Красноречив пример за това са учебниците по история, пише Алексе.
Учителите, за които изрази като "османско иго" и "борба за освобождение" все още звучат естествено, трябва да свикнат с новите идеи, сред които и тази, че не съществува генетична и естествена вражда между българи и турци, че турците не са били разрушително бедствие на Балканите, и че те, в качеството им на граждани на България, днес имат своето естествено място в политиката, правителството, образованието и културата на страната.
С усилията за модернизиране на образованието в учебниците започва да се появява един нов български национализъм, много по-сложен от комунистическия и русофилския национализъм от времето на Тодор Живков, твърди авторът.
Според него това ново течение се опитва по парадоксален начин да докаже една предполагаема генетично-културна особеност на българите, които "не са славяни, а наследници на много по-благородно население", достигнало Балканите след преселение от централна Азия.
Появата на прабългарите, водени от хан Аспарух на днешната територия на България, се превърна в историята, преподавана днес в българските училища, в събитие, полагащо основите на нацията, което, подобно на подхода, с който и румънците бяха свикнали до неотдавна, се използва от официалното образование, за да насади идеята за една специална идентичност, която би обяснила защо българите, които говорят славянски език, могат да кажат все пак, че са особен народ, със съдба, по-различна от тази на съседите им, завършва статията.
