П исателят Ивайло Петров, автор на романа "Хайка за вълци" почина на 82-годишна възраст в четвъртък вечерта след тежко боледуване.
Поклонението пред тленните му останки е в понеделник, 18 април, от 10 до 12 ч. в зала "Св. София" в сградата на Народното събрание (бившия Партиен дом).
Той е роден на 19 януари 1923 г. във варненското село Гюкчедьолюк (днес Бдинци), а истинското му име е Продан Кючуков.
Завършил гимназия в Добрич през 1942 г., участвал с българските войски в последната фаза на Втората световна война - Отечествената война (1944-45 г.).
Учил е право в СУ "Климент Охридски" и графика при Илия Бешков в Художествената академия, която напуска, след като написва няколко разказа и започва работа в Радио София.
Последователно работи в изд. "Български писател", сп. "Пламък", в. "Литературен фронт"; бил е и съветник в Съвета за духовни ценности към Държавния съвет.
Първият му сборник с разкази е "Кръщение" (1953 г.). Сред останалите му известни творби са "Мъртво вълнение" (1961 г.), повестите "Преди да се родя. И след това", "Нонкината любов", "Преди да се родя и след смъртта ми".
През 2003 г. получи Голямата награда "Христо Г.Данов" за цялостен принос в българската книжовна култура; носител е и на орден "Стара планина".
През последните месеци изд. "Захарий Стоянов" подготвя за печат събраните му съчинения в седем тома.
"Хайка за вълци", който предлага ново тълкуване за периода на колективизацията след 9 септември 1944 г., беше екранизиран за телевизията от реж. Станимир Трифонов ("Изпепеляване").
Самият роман, написан в началото на 80-те, е включен в поредицата на вестниците "Труд" и "24 часа" с 30 избрани шедьовъра на прозата от ХХ век, вкл. пет български, и трябва да се появи в навечерието на 24 май.
Тончо Жечев казваше, че след години ще се учим от този роман за времето от средата на ХХ век, припомня "Сега". В интервю пред вестника, поместено на 18 септември м.г., Ивайло Петров споделя още за най-известната си творба:
"В този роман се опитах да разкажа за времето, в което съм живял. То бе трудно и сложно време на социално, икономическо и нравствено преустройство на обществото.
За пръв път в историята на човечеството бе установен комунистически строй. Премахната бе частната собственост, религията бе отречена като "опиум за народа", въведена бе колективна обработка на земята, преосмислени нравствените ценности.
За да се постигне тази първа в света коренна промяна в обществения живот, се изискваше всеобщо единомислие и съзнание, но те не можеха да се постигнат така бързо, както искаше властта. Това я принуждаваше да прибягва към насилие, на което станаха жертва много невинни хора.
Политическата обстановка изискваше да се следят мисленето и идейните убеждения на хората и особено творческата им дейност, да не би тя да оказва буржоазно влияние на обществото и да го отклонява от идеите на комунизма. Идейните грешки се наказваха с порицание или уволнение, а понякога и много по-тежко..."
