По повод 170-годишнината от рождението на Бурмов (1834-1906 г.) в родния му град Габрово е подредена изложба с оригинали на разработени от него проектозакони, указа, с който е назначен за член на Държавния съвет, лично написана автобиография, молбите му за пенсии, фотоси и документи за живота и политическите му възгледи.
Макар и не в оригиналния й вид, в кв. "Нова махала" е запазена и родната къща на първия български министър-председател.
Като млад Бурмов учи в Киевската духовна семинария и се дипломира от Духовната академия с магистърска титла, като през периода 1857-60 г. учителства в Габрово.
През 1860-78 г. е редактор на вестниците "Български книжици", "Съветник" и "Време", както и кореспондент на "Московские новости" и "Москва".
Участва активно в борбата за църковна независимост, присъства при подписването на Санстефанския мирен договор, после е вицегубернатор на Пловдив и софийски губернатор.
На 5 юли 1879 г. оглавява първото българско правителство, а през 1881 г. става член на Държавния съвет.
През 1883 г. е министър на финансите в кабинета на ген. Соболев, а през 1886 г. заема същия пост във второто правителство на митрополит Климент.
През 1885-1906 г. участва активно в политическите борби и в редактирането на вестниците "Витоша", "Български глас" и русофилския "Светлина".
Отделя се от Консервативната партия и се присъединява към либералите на Драган Цанков.
Съставът на първия Министерски съвет е определен на 5 юли 1879 г. с указ на княз Александър Батенберг и съгласно чл.161 от Търновската конституция се състои от шестима министри: Тодор Бурмов (министър-председател и министър на вътрешните работи), М. Балабанов (министър на външните работи и изповеданията), ген. П. Паренсов (военен министър), Г. Начевич (министър на финансите), Д. Греков (министър на правосъдието), разказват от "Дондуков" 1.
