"Понеже стана дума за някои неотложни въпроси, които трябва да се решават, мисля, че един от тях трябва да бъде под ръководството на съответния зам.-министър, наблюдаващ Трети отдел (архива), да се вземат спешни мерки за дълбоко законспириране на някои наши секрети.
Имам предвид нашия агентурен апарат, нашия оперативен отчет и архив, секретите, които са заложени в автоматизираните системи, всичко това е много уязвимо. Редица агенти идват при нашите работници и не желаят да служат, дори казват да им се декларира, че сме им унищожили досието, делото. Тоест един пакет от въпроси, които трябва да се решават пожарно."
Датата е 10.01.1990 г., а думите са на Н. Малинчев, началник на Софийското градско управление на МВР, изречени пред колегиума на МВР, ръководен от министъра ген. Атанас Семерджиев и неговия първи заместник Любен Гоцев, на който присъстват всички висши ръководители на министерството и управленията на Държавна сигурност. Запазената стенограма показва огромния страх, паника и ужас в МВР да не бъдат оставени доказателства за престъпленията и системното нарушаване на основните човешки права, чрез които българското общество е контролирано в продължение на 45 години.
ДС заличава следите
на своя агентурен апарат по такъв начин, че и 16 години по-късно да успее да запази в подчиненост и зависимост десетки хиляди хора и да изгради своя паралелна власт.
Едно решение на Народното събрание от 1994 г., два закона за досиетата, три комисии ("Тамбуев", "Бонев", "Андреев"), редица осъдителни съдебни решения (за отказ до информация от архива на ДС през 2004 г. беше осъден тогавашният вътрешен министър проф. Георги Петканов, а през април 2006 г. и директорът на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров) са извървените стъпки през прехода, за да се стигне до така категоричното заявено днес желание да се промени статуквото. Онова, което различава 2006 г. от 1990 г. или от 1997 г., е необикновената консолидация на общественото мнение - неправителствени организации, професионални съюзи и публични фигури, различни граждански инициативи се обединиха около искането за пълно отваряне на архивите на бившата ДС. Достъпът до досиетата е и под фокуса на Европейската комисия, пет месеца преди окончателния доклад.
След първия списък с избрани журналисти вътрешният министър Румен Петков тази седмица предостави данни по искането на водещия на Би Ти Ви Николай Бареков. Те сочат, че като агенти на ДС са работили Юнал Лютфи (ДПС, обявен още в списъка "Бонев" през 1997 г.), Петър Берон ("Атака", случай, огласен още през 1991 г.), Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, и главният мюфтия Мустафа Хаджи. Това показва, че Петков няма намерение да спира. Проверките по тези списъци обаче не гарантират изчерпателност, защото се извършват само в архива на МВР. В Националната разузнавателна служба (НРС) се съхранява архивът на Първо главно управление на ДС, а в Министерството на отбраната - архивът на Трето управление на ДС (военно контраразузнаване) и архивът на Разузнавателното управление на Генералния щаб до 1989 г. Освен това до момента остава незасегнат въпросът за огласяването на щатните сътрудници на ДС (кадровите служители), каквито има и в момента в парламента.
В сряда директорът на НРС ген. Кирчо Киров обаче заяви пред журналисти: "Няма закон, който да ми дава право да отварям документи на Националната разузнавателна служба." Изявлението му е подвеждащо, защото в момента никой не говори за документи на НРС, а за архива на Първо главно управление на ДС. Само ден преди това ген. Киров заяви пред "Дарик радио", че "до месец-два ще бъдат предадени в Държавния архив първите документи на Първо главно". Миналия месец Софийският градски съд го осъди за отказ до документи от архива на ПГУ, отнасящи се до убийството на писателя Георги Марков, и го задължи да ги предостави, но директорът на разузнаването обжалва решението пред Върховния административен съд - ход, с който печели време.
Досиетата се превърнаха в разделителна линия за БСП
Вътрешният министър Петков, подкрепян с изявления от президента Първанов правят опит да разделят Шесто управление от останалите структури на ДС и вероятно ще настояват да не се отварят архивите на Живковото разузнаване. Представители на идеологическото управление дадоха да се разбере, че няма да приемат такова разделение.
Бел. ред. Директорът на НРС ген. Кирчо Киров беше осъден и задължен да предостави достъп до ключови материали на Първо главно управление на ДС за убийството на Георги Марков и доказателства за партньорството на разузнаването по времето на Тодор Живков и КГБ по случая. Софийският градски съд обяви решението през април по дело, заведено от журналиста Христо Христов от в. "Дневник".
