Колко пъти, сведена върху листа задрасвах всичко написано и почвах отначало. Все различни мисли идваха в съзнанието и го насочваха към неразрешимите въпроси. А аз все пак трябва да дам ясна оценка и решение на глобален проблем.
Сега искам да почна от средата. Седнах в заведение на плажната алея в града, престоях там няколко часа обградена от зловещата прегръдка на цигарения дим, заслушана в тютюневите гласове на тълпата. Когато излязах пред мен бе морето, а заедно с това по плажната алея свободно се разминаваха автомобилите. Беше прохладна вечер и исках да вдишам мириса на морето, но това щастие ми бе отнето от бензиновите пари.
Романтиката да го гледаш и да си спокоен не съществува вече, мили мои читатели! Та тя не е ли свободата, която търсим в безкрайната водна пустош. Но кажете ми как да съм свободна сред прииждащите коли и мръсния въздух. Знаете ли Вие, че аз дори не се сещам да погледам звездите и отражението на луната в морската вода? И с една кратка ретроспекция се връщам в миналото, преди десет години! Усмивката лека полека завладява лицето ми, а очите ми сияят като заслепителната красота на природата. Тогава морето ми бе верен приятел, усещах мириса му от много далеч, още от морската градина, мечтаех си за най-възвишени неща, някои от които недостижими както в приказките.
И сега въпреки че животът ми показа тъмната страна, аз все се стремя към както казват възрастните - „болните си амбиции". Желая да се откъсна от рутината и да създавам сценария за приказката , която искам да се сбъдне - и то не само от мен, а от всички деца , които се докоснат до нея и уловят завладяващата й сила. Разликата обаче е, че сега се надявам да върна това, което ми бе отнето сега - свежият въздух, свободната разходка без напрежението от автомобили, дъха на морето и неговата романтика.
Замислям се, че песента на моторите не е същата. Преди те бяха прецедент в историята, техника, създадена за облекчение на делника на индивида. А сега както знаем - те ни убиват, задушават, изяждат парите ни,ограничават свободата ни. Аз съм еко настроена и така ще бъде не защото единствено и само се прекланям пред природата и божествената й красота, а затова, че човекът сам по себе си също е един красив свят, който носи позитивен заряд и трябва да бъде предпазен от роботизиране, бездуховност и занемаряване.
Ясно е, че за песен на мотори вече не може и да става дума. Тя се е превърнала в безмилостен грохот, който ни заплашва, че ще ни смаже, пулсира във вените ни и ни държи под напрежение. И колко безжизнени и подтиснати се чувстваме виждайки всеки ден тонове желязо да препускат напред назад. Мечтая си да виждам повече електромобили и хибридни автомобили. Желая да не виждам тези огромни танкове,наречени джипове, в които се вози единствено нейна милост - двадесетгодишната блондинка.
Абсурдно е и да си помислям за свят без автомобили, все едно да мечтая хората да се превърнат от егоисти в алтруисти. Но все пак аз имам желания, които се промъкват през мръсния сгъстен въздух и го освежават дори само за един миг. Бях много щастлива когато лятото, до морето видях да се разхождат стотици дечица от различни държави, облечени със зелени фанелки, прокламиращи опазването на природата. Наистина само децата могат да претворят света, защото не са натоварени от абсурдната ситуация, в която са възрастните. Болшинството от тях отдавна се е отказало да мечтае и да твори, борбата за оцеляване го е отдалечила от идеалистичния свят на приказките. И тук искам да вмъкна, че ако медиите се постараят да проявяват повече изкуство в работата си и показват не какво ТРЯБВА да се прави, а кое е красиво - тогава .... Продължете вие!
Наистина смятам, че императивната форма не е желателна, за да се въздейства положително. Наистина трябва чрез контраста да покажеш предимствата на своята идея, също както е в рекламите. Но ролята на изкуството тук е повече наложителна. Само една продукция, която те откъсва от сивия ден, в който и без друго си свикнал да пребиваваш, може да те промени. И наистина смятам, че само с красота може да се постигне положително влияние върху зрителя. И ще видите как много млади хора, независимо в какво семейство растат и какви безхаберни родители имат, ще започнат да претворяват своя живот по начин, който е запечатан на подсъзнателно ниво.
И може би много от нас ще се запитат: „Ако огледалото отразява калните локви по този път, виновно ли е то?". Не смея да твърдя, че медиите 100% показват всичко както е всъщност. Но огледалото не е виновно.Виновна е липсата на душевност, липсата на талант, чрез който да въздействаш върху другите и те да те заобичат. Затова смятам, че всяко нещо, което докосва такава деликатна тема като околната среда, трява да притежава виталност и креативност. Наистина трябва да дадем тласък на изкуството във всяко едно направление и често да го преотриваме и в масмедиите.
И представете си - ако е винаги актуална темата за природосъобразните автомобили. Но не ни се натрапват едни и същи репортажи с нелицеприятни образи, а в замяна на това едно и също послание се представя всеки път по оригинален начин. Знам, че всичко е свързано с борба за власт и пари, но нека все пак си представим. Това би било огледалото на света на идеите, то никога няма да е виновно, защото от него е започнал светът и от него ще продължи.
Песента на моторите отдавна не е същата, но нека си представим свободата и красотата на ново поколение автомобили, които да минават покрай нас спокойно и незабелязано. В миналото момичетата чакаха своя принц на бял кон, днес някои искат да го срещнат в бял мерцедес. А утре? Хайде, давайте идеи, нека направим така, че желанието им да е толкова скромно, природосъобразно и възможно, колкото в миналото!
