Песен за водата

Водата е неизменна част от нашия живот. Ако се огледаме, няма нещо, което по някакъв начин, да не е свързано с водата. Но замисляме ли се за това, замисляме ли се изобщо за водата или просто я приемаме като даденост. Когато я загубим ли, ще се усетим, че това може да е природно благо, но не е даденост. Трябва да се борим за всичко в нашия живот, тъй като един ден нещата няма да са до нас, а ние ще трябва да стигнем до тях, ще е нужно да се постараем малко за да ги имаме.

Всеки ден гледаме новини, виждаме какво се случва в града ни, страната ни, в света. Само се оплакваме от случващото се, но не правим нищо за да го променим. Не се плашим от това което чуваме, или пък не искаме да го приемем, правим се че не ни пука, казваме си – живеем един живот, какво от това, давай да върви, все ми е тая, и какво ли още казваме и показваме своето безразличие. Не се замисляме, че с действията си, ние съкращаваме живота на бъдещите поколения, съкращаваме живота на човечеството. Защо сме толкова безразлични и искаме ние само да сме добре и да навредим на всичко около нас, нараняваме дори и собствените си деца, какво остава за чуждите.

Унищожаваме всичко по пътя си, унищожаваме и себе си. Защо? Защо е нужно всичко това? Да, има технически прогрес, да, той вреди, но ние сме хората, които можем да направим така че хем да сме в крак с технологиите, хем да опазваме околната среда. Всичко зависи от самите нас. Ние сме тези, които могат да го направят, стига да имат желание и смелост. Да, можем да променим нещо, но трябва да започнем от най-малкото, когато променяме частица по частица, както са казали хората – Капка по капка вир става. Значи и ние можем. Как ще се случи това ли? Първо като се замислим, второ като вземем решение, трето като започнем да действаме, четвърто, пето –сами нещата ще се подредят, но ние трябва да спомагаме за това.

Водата – извор на живот. Не е ли така. Не сте ли съгласни с това твърдение. Колко неща са свързани с водата. Как водата вдъхва живот. Ще разгледаме няколко прости примера, с които ще покажат важността и ценността на водата.

Всяко живо същество се нуждае от вода. Ние, хората, всеки ден пием вода, не можем да живеем без вода, ако си направим експеримент, колко време може да издържим без вода и колко без храна, определено без храна можем да издържим доста по-дълго време отколкото без вода. Е, не ли важна тя за нас, замислете се, нужно ли е да я унищожаваме. Да вземем едно растение. То също се нуждае от вода. Всеки един от нас е виждал увехнало растение. Когато го полеем с вода, виждаме как то се съживява, водата му е дала живот и то отново се изправя и има сили за живот. Рибите не могат да живеят без вода, ако изчезне водата, всички водни създания ще започнат да се гърчат и да умират, искаме ли да сме свидетели на това, това е толкова жестоко, едва ли искаме да го причиним.

Всяко едно нещо се нуждае от вода. Водата е ценност, която трябва да пазим и да защитаваме. Защото ако няма вода, няма да има живот, а огромна пустош. Да си представим следната картина. Останал е само един човек, по-някаква случайност е оцелял, но има ли смисъл от това. Събужда се, става, оглежда се и какво вижда. Мрак, тъмнина, няма го шумоленето на клоните на дърветата, няма ги песните на птичките, усеща само неговото изнемощяло дишане, което има нужда от капка вода за да се съвземе, но няма, вода, няма. Слънцето пече толкова жарко, че изпепелява всичко до което се докоснат лъчите му. Ако продължим с рисуването на картината, може би ще се вцепеним от ужас. Всеки да се замисли за това. Да помисли, какво причинява със своите действия и безразлично поведение. Озлоблението, което имаме, ще ни унищожи.

Нужни са съвсем малко усилия за да запазим и опазим околната среда. Но трябва наистина да положим такива за да постигнем някакъв резултат. Водата е извор на живот, водата е част от нашия живот, водата е благодат, която ни е дадена, но няма да бъде вечно така. Тя е ресурс, от който имаме нужда и за да го запазим трябва да се погрижим.

Водата е нашето неземно съкровище, което ние унищожаваме с всяка следваща минута. Нека да не бъдем егоисти, нека да се замислим, да си представим какво би станало ако изчезне водата, искаме ли наистина това да се случи, искаме ли да сме като някакви роботи, и да се радваме на машините, а не природата, на това което е истинско и чисто. Важното е да помислим за истинските неща в живота, а не за материалните.

Ако искаме да се възхищаваме на природните богатства, на водата, на земята, на слънцето, на небето, на самите нас, нека да не съсипваме всичко това, нека да не бъдем безразлични, нека бъдем хора, в пълния смисъл на думата. Всичко зависи от самите нас, след като променим себе си, ние ще можем да въздействаме и върху другите.

Водата не е даденост, тя е извор, символ на живот, чистота, красота, възвишеност, благодат. Нека да я пазим, защото сами ще се унищожим.