М ахмуд Даруиш, смятан за един от най-великите национални палестински поети, почина в американска болница след сърдечна операция в събота. 67-годишният писател беше поставен на животоспасяващи системи поради усложнения след хирургическата интервенция.
Певецът на палестинската кауза ще получи еквивалента на държавно погребение на Западния бряг във вторник - чест, отдадена преди него единствено на лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат през 2004 г.
Палестинският президент Махмуд Абас обяви три дни национален траур. В събота и неделя по тъмните улици на Рамала стотици хора организираха бдения със свещи, рецитираха стиховете на Даруиш и оплакваха загубата му.
От неговите уста палестинският въпрос звучи вече не само като легенда, но като историята на един народ от плът, кръв и чувства, коментира Зехи Вахби, ливански поет и тв водещ и приятел на Даруиш.
Генералният секретар на Арабската лига Амр Муса го определи като "гласът на палестинската цивилизация, с нейните болки, тъги и стремежи".
Освен че възпява палестинската рана, от която болят всички араби и всички честни хора по света, той е майстор на думите, отбеляза египетският народен поет Ахмед Фуад Негм.
Френският външен министър Бернар Кушнер заяви, че страната му споделя възхищението пред този "гигант на словото, чиято поезия говори за носталгията и свободата - неща, които всички разбираме".
Махмуд Даруиш е роден в арабско село, което сега се намира на територията на Израел, и след завръщането си от дълго изгнание през 90-те, по време на което се издига в редиците на ООП, се установява на Западния бряг.
Напуска Израел в началото на 70-те, заминава да учи в Москва и е лишен от израелско гражданство. Живее в Египет и Ливан преди през 90-те най-после да му разрешат да се засели в Рамала.
Смятан е от всички за националния поет на Палестина. Издал е над 30 тома с поезия и осем с проза, описвайки изгнаничеството си и конфликта в Близкия изток. Творбите си пише на арабски, но говори английски, френски и иврит. Превеждан е на над 20 езика. Отличен е с множество награди.
Няколко от книгите му са преведени на иврит, макар че заради националното послание на творбите му те не са добре приемани в Израел. През 90-те предложение някои от тях да бъдат включени в учебната програма на държавните израелски училища набързо е отхвърлено.
Поезията му дава глас на палестинската мечта за държава, като играе голяма роля при оформянето на декларацията за независимост от 1988 г.
Негови са думите, които Ясер Арафат произнася пред ООН през 1974 г.: "Днес дойдох с маслинова клонка и с оръжие на борец за свобода в ръка. Не позволявайте да изтърва малиновата клонка".
Въпреки че критикува и израелското и палестинското правителство, Даруиш вярва, че мирът е постижим. През израелския в. "Хаарец" той казва: "Аз съм търпелив и чакам дълбока, революционна промяна в съзнанието на израелския народ. Арабите са готови да приемат един силен Израел с ядрено оръжие - той трябва само да отвори вратите на своята крепост и да прегърне мира".
В арабския свят Махмуд Даруиш има безброй почитатели - нещо, за които съвременните европейски поети, винаги засенчвани от прозаиците, могат само да мечтаят.
Той печели няколко поколения последователи не само с чувствителната тема за изселените от родната им земя палестинци (както самият той като дете при създаването на държавата Израел), но и заради финните парадокси на човешката душа и общочовешките теми в поезията му - самотата, бездомието, търсенето, любовта, страстта, смъртта.
