Решението на Върховния съд в Триполи в коледния ден изненада по форма, но не и по съдържание, смята арабистът доц. д.и.н. Владимир Чуков.
Според него е трудно да се прогнозира как ще продължи развитието на делото, а прекомерно оптимистичните прогнози за бързо завръщане на българките у дома не звучат реалистично.
Предлагаме неговото мнение, публикувано във в. "Стандарт":
Едва ли някой е прогнозирал, че висшите либийски магистрати ще бъдат толкова бързи и ще се произнесат на същото заседание, на което трябваше да се изслушат пледоариите на адвокатите на либийската държава.
След седемгодишна агония подобна динамика беше трудна за прогнозиране. Все пак драматизмът от последните дни и редица обстоятелства от вътрешен и външен характер стимулираха взимането на позитивно за българската страна решение.
Протичащите в Лондон и Триполи два вида преговори с участието на либийската страна изпълняват в най-голяма степен условията, които Либия постави за деблокиране на ситуацията.
Консултациите в английската столица приличат на преговорите, които Джамахирията води по делото Локърби, френския самолет ЮТА или по западноберлинската дискотека "Ла Бел", но при променени позиции.
Те представляват своеобразен реванш за унижението изживяно от Триполи при тези случаи.
Създаденият международен фонд очертава контурите на космическата сума, чийто реципиент (а не донор) ще бъде Триполи.
Контактите в либийската столица между Асоциацията на роднините и българското Сдружение за развитие на връзките между България и Либия изпълняват друго законово изискване на либийското шариатско законодателство.
Те превръщат във факт участието на роднините в наказателното дело, което придава законосъобразност на всяко взето решение по този тежък криминален процес.
Няколко вътрешнополитически факти,
свързани с делото, също изиграха достатъчно значима роля за връщането му в изходна позиция.
На първо място, представител на най-висшия управленски ешелон се ангажира с делото.
Двудневните консултации на ген. Сейед Кадаф Дам, братовчед на лидера Кадафи и общ координатор на влиятелната обществена организация Народни и обществени ръководства, с роднините на децата в Бенгази бяха белязани с голям драматизъм.
Множество наблюдатели посочиха, че чрез ген. Кадаф Дам говори самият лидер на либийската революция.
Неслучайно след проведената среща е била изпратена телеграма до полковник Кадафи, чрез която е засвидетелствана лоялността на този ключов колективен участник в делото.
Два важни елемента изпъкват в "препоръките" на братовчеда Кадаф Дам.
На първо място роднините "трябва да сложат край на тази трагедия продължила твърде дълго, по един справедлив и законосъобразен начин".
Това означава, че лидерът иска от тях да приемат принципа на помирение в унисон с шариата, а не да го отхвърлят.
На второ място, генералът е заявил с категоричен тон, че "не трябва да изпадат под влиянието на някои, които имат полза от делото".
Зад тази относително мъглява формулировка се крие директно предупреждение към онези от роднините, които смятат да стимулират антиправителствени настроения.
Декларацията на Мюсюлманските братя по повод делото, излязла в деня преди заседанието на Върховния съд, очерта по-конкретно от кои сили трябва да се разграничат роднините на заразените деца.
В първата си официална позиция през седемгодишната история на делото срещу българските медици най-значимата опозиционна сила в Либия директно разкритикува "управляващия режим".
Тя го обвини, че "се е поддал на външен натиск и е отворил врата за намеса във вътрешните работи на страната", а създаденият международен фонд оприличи на "международните комитети за разследвания, които причиниха нещастия и разрушения в Палестина и Ирак".
Либийските ислямисти призовават роднините на заразените деца да настояват за смъртно наказание.
Политизирането на делото срещу българките и постепенното му превръщане в част от спора на Кадафи срещу ислямистите допринесе за ускоряването на процеса на взимане на решение от Върховния съд и то по начин, по който Мюсюлманските братя да не могат да генерират повече антиправителствени настроения.
Авторитетът на ген. Кадаф Дам е толкова голям в местното общество, че много наблюдатели дори предвещаваха, че в присъствието на роднините на заразените деца ще се стигне до официално обявяване на освобождаването на българските медицински сестри.
До подобен акт не се стигна. Самият факт, че роднините започнаха преговори с българите, доказва, че приемат принципа на помирението. Те обаче запазват правото си да продължат контактите до намирането на консенсусно решение.
Изпълнителният директор на фондация "Кадафи" Салех Абдесалем също обяви, че е "много трудно да се накарат роднините да преговарят с българите".
Може би мисията на Кадаф Дам е именно да застави роднините да предприемат тази стъпка, тъй като до настоящия момент тяхното поведение категорично не предвещаваше подобно съгласие.
Както отбеляза съвсем наскоро д-р Али Фарджани, читател на либийския сайт "Либийски вести", "режимът на полк. Кадафи винаги е печелил срещу роднините на либийци, станали жертви на масови трагедии, за които е виновен самият той.
Така се получи с роднините на жертвите от затвора Абу Салим, с тези от войната срещу Чад, с осъдените Мюсюлмански братя, както ще стане и с потърпевшите от СПИН делото. Първоначалните обещания винаги са последвани от натиск и дори от репресии."
Трудно е да се прогнозира как ще продължи развитието на делото във времето.
Прекомерно оптимистичните прогнози за бързо завръщане на българките у дома не звучат реалистично на фона на седемгодишната съдебна сага. В същото време едва ли процесът ще се развие по начина, по който това стана с двамата екзекутирани на 14 юли турски граждани.
До този момент двете съдебни дела се повтарят дори в най-малките подробности. Роднините на турците обаче не са могли да се споразумеят с роднините на либийската жертва, което е довело до фаталния край.
Остава надеждата, че сдружението, ръководено от д-р Иван Чомаков и асоциацията, оглавявана от Идрис Лага, ще успеят да намерят благоприятен изход.
Решението на Апелативния съд и респективно престоят на невинните български граждани в либийския затвор пряко зависят от динамиката на преговорите помежду им.
Присъствието на роднините на масата на преговорите е гарантирано от либийското правителство, но гъвкавостта на тяхното водене е от компетенцията и на двете страни.
Би било много жалко, ако точната формулировка на бъдещия фонд се превърне в непреодолима пречка. Българската страна вече познава подобна парадигма. Разрешаването на спора със съседна Македония за македонския език е пример за начина, по който може да се разреши конфликтът.
Най-рационалният компромис е всяка от страните да назовава постъпилите суми в международния фонд по начин, който не противоречи на нейните разбирания.
"Обезщетението" е наказателно правна равностойност на талиона (кръвното отмъщение - бел.ред), който единствено ще удовлетвори либийската юрисдикция.
България, САЩ и Европейският съюз обаче са склонни да приемат само термина "хуманитарна помощ" като юридическа мотивировка за отпуснатите на Либия парични средства.
Замяната на смъртното наказание с доживотна присъда излежавана в български затвор по силата на договора за правна помощ между двете страни, е
най-вероятната правна формула, чрез която медицинските сестри могат да се завърнат у нас.
Подобна прогноза беше изказана от редица анализатори, наблюдаващи процеса и претендиращи да познават логиката на либийските ръководители, от които зависи развитието на делото.
Този модел не е прецедент в арабската съдебна практика.
Дали Генералният народен конгрес ще промени либийския НК, за да улесни съдиите, които ще постановяват новото наказание на българите, и какви ще бъдат коригираните текстове ще покаже бъдещето.
По-същественото е, че оттук насетне извънсъдебните договорености ще имат много по-важно значение, отколкото самите процесуални действия, формализиращи разрешаването на съдебната драма.
