Позитивната дискриминация

И ма ли такова понятие като позитивна, положителна дискриминация. Със сигурност практиката го потвърждава, поне що се отнася до Франция и набора на военни.

Военната служба във Франция не е задължителна и затова армията отчаяно търси нови попълнения. Къде обаче могат да бъдат открити млади хора, които военните да привлекат с обещания за квалификация и работа.

Отговорът е в предградията.

Само за миналата година френската армия е открила там три наборни центъра. Военните се интересуват най-вече от младите, чиито родители са имигранти, защото те срещат най-много трудности при намирането на работа в цивилния живот.

Ерик дьо Грот е зам.-началник на Информационния център на сухопътни войски в едно от парижките предградия, отворил врати през септември м.г. 

Дьо Грот обясни, че възможностите в армията са доста големи: "Има 400 различни професии, 36 области за специализации. Спектърът е много широк и открит. Тук може да се обучат механици, например, но на първо място е професията на войника. Това означава, че утре той може да прави нещо друго навън - в Афганистан, Косово, Югославия, Кот д'Ивоар."

Стиви е младеж, чиито родители са португалци, дошли във Франция, за да работят. Роден е във Франция и я смята за своя родина. Затова и решава да се запише в армията, за да служи на родината си и не само: 

"И за да получа професия, за да се запозная с колективния живот. В армията можеш да срещнеш много хора, но и за да служа на родината."

Военните обаче гледат скептично на подобни изказвания за дълг към родината и са убедени, че става дума за търсене на работа. Все пак каквато и да е причината, в армията са доволни, защото набора на нови кадри, от каквито несъмнено има нужда.

В Словакия също може да се говори за положителна дискриминация,

макар и в друга област. Някои частни фирми взимат на работа с предимство ромите. Безработицата е приблизително 90%. Те са и най-бедните в страната. Често са неграмотни.

В Източна Словакия през 2004 г. избухнаха първите цигански бунтове. Управляващите се опитаха да подобрят положението на това малцинство.

Така бяха отправени призиви към частните компании да наемат на работа хора с ромски произход. На апела се отзова американска компания, която позволи на 3000 роми да преминат техническо обучение, както и да получат базово образование с идеята по-късно да бъдат назначени.

Словакия напредна много по отношение на автомобилостроенето и чуждите компании работят най-вече в този сектор. Парламентът се опита да прокара закон за позитивната дискриминация, но Конституционният съд отхвърли текста с аргумента, че в него не е заложен принципа за равенството, който е вписан в конституцията.

Малкото по-различно отношение в посока към приспособяване и пълноценно интегриране в обществото се нарича положителна дискриминация.

Целта е хората да се чувстват нормални.

От нея най-много се нуждаят хората с различни увреждания. България прави първите си стъпки в тази насока. Студентите със зрителни проблеми полагат само устни изпити, а не писмени изпити, за разлика от своите колеги.

Тези, които имат физически недъг и им е трудно да пишат, също са освободени от тестове и курсови работи. Преподаватели и състуденти уважават съответния човек и изпитват респект към проблема, който има.

Свободният бургаски университет дори предлага специализирана програма за незрящи студенти, съгласувана с програмите на другите висши учебни заведения.

Новата сграда на вуза е и единствената у нас, съобразена с нуждите на хората с увреждания.

Към мерките, отнасящи се до "положителната дискриминация", се включват освен права за ползване на образование, квоти за назначаване на работа, квоти за участие в представителни органи, процент в административните назначения.

На практиката проявите на "положителна дискриминация" са израз на човешко отношение и солидарност само в образователната сфера.

За назначаване на работа такива прояви будят по-скоро недоволство.

Никакви административни мерки не подтикват работодателите да предпочетат човек с увреждания пред един без увреждания.