"Скотланд ярд" е поискал от България ключови архивни документи за убийството в Лондон на българския писател Георги Марков през 1978 г., както и възможността да разпита служители на бившата Държавна сигурност, обявява днес в челно заглавие "Дневник".
МВР и Националната разузнавателна служба вече били уведомени.
Така 30 години след случая с убийството на писателя чрез отравяне, станал международно известен като "Българския чадър", и 18 години след промените през 1989 г. Великобритания отново се връща към него.
Експерти по случая обяснили за "Дневник" активността на британските служби с две причини - едната е, че през септември изтича максималният 30-годишен давностен срок за водене на следствено дело в България.
Другата е, че според тях документи по делото на Георги Марков могат да послужат за търсене на сходства с убийството на отровения с полоний през 2006 г. също в Лондон бивш служител на КГБ Александър Литвиненко.
Британски детективи, натоварени с разследването, са били преди месец София и са потърсили определени архивни документи на разузнаването от епохата на режима на Тодор Живков.
Също така са поискали да разпитат над 40 души. Сред тях са генералите от резерва, бивши големи шефове в Държавна сигурност Любен Гоцев и Владимир Тодоров.
Следователят от Националната следствена служба Андрей Цветанов потвърдил пред "Дневник" новите действия на Скотланд ярд: "Оказваме пълно съдействие на колегите и мога да кажа, че онова, което липсваше - обмен на информация и от двете страни, вече е налице на 100%."
В последно време посещенията на представители на "Скотланд ярд са" били няколко и на високо равнище. В резултат на тяхната активност от българска страна вече са изпълнени редица съдебни поръчки, все по искания на британските детективи.
"Възхитен съм от професионализма и свършеното от британските колеги непосредствено след 1978 г.. Може да говорим за провеждане на истинско разследване и анализ на случая. Вярвам, че сътрудничеството ни ще помогне да се изчерпят всички версии по случая", добави Цветанов.
Но "Дневник" напомня, че същият човек до неотдавна убедено е твърдял, че причината за смъртта на Георги Марков била лекарска грешка.
Предоставянето на архивната част от материалите на ДС, поискани от "Скотланд ярд" чрез българското следствие, влиза в прерогативите на Комисията по досиетата.
"Ще отклоня коментар, защото спазваме необходимата в случая конфиденциалност", заявил пред "Дневник" председателят на комисията Евтим Костадинов.
Предоставянето на архивни материали по случая "Марков" ще бъде втори акт на международно сътрудничество в дейността на комисията. Неотдавна тя обяви, че ще съдейства на Германия за получаването на архивни доказателства за убийствата на германски граждани на границата по време на комунистическия режим.
Освен архивни документи Скотланд ярд е поискал да бъдат разпитани над 40 души, заемали ключови постове в бившата Държавна сигурност по време на атентата срещу Марков. Такива са ген. Владимир Тодоров, тогавашен зам.-началник на Първо главно управление на ДС (разузнаването), който е отговарял и за отдела, осъществил операцията срещу писателя.
По онова време
генерал Тодоров избяга в Москва
и няколко месеца се кри там, а когато се върна в София бе съден и осъден на 14 месеца затвор за унищожаване на част от досиетата на Георги Марков.
Любен Гоцев пък е бил служител на същото управление под дипломатическо прикритие във външното министерство - той е бил домакин на срещите, на които тогавашният британски посланик е привикван, за да предаде на правителството си настояването на българските комунистически власти да бъдат спрени дисидентските изявления на избягалия в Лондон писател.
Според паметни бележки в архива на министерството българската страна е казала в прав текст, че ако британските власти не изпълнят искането,
"ние ще вземем мерки да го спрем".
Впоследствие, когато Гоцев става първи зам. вътрешен министър от началото на 1990 г., 16-томната разработка за убийството на Георги Марков изчезва от архива на МВР.
Заради отказ за предоставяне на други свързани със случая документи за изследователски цели сегашният шеф на Националната разузнавателна служба, която е наследникът на Първо главно управление на ДС, ген. Кирчо Киров беше осъден през 2007 г. от Върховния административен съд да изпълни разпоредбите на закона.
През януари 1992, часове преди да се яви като свидетел в съда по процеса за изчедналото досие в ДС на Георги Марков, се самоуби ген. Стоян Савов, бивш зам. вътрешен министър, отговарял за операциите на разузнаването при Тодор Живков.
Пет месеца по-късно Върховният съд осъди последния началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров на 14 месеца затвор.
През януари 1993 г. в Копенхаген "Скотланд ярд" намери агент на Първо главно управление, италианеца Франческо Гулино - Пикадили, за когото българското следствие е споделило информация от архивите, че е вероятният убиец.
Гулино е бил разпитан в Копенхаген от детективи на "Скотланд ярд" в присъствието на български следовател и на служители от датската полиция. Веднага лед това Гулино изчезна и за него до днес не се знае нищо.
