В последния ден на януари в Брюксел Съветът по асоцииране България - ЕС се събра на 11-ото си заседание. Българският министър по европейските въпроси Меглена Кунева бе потърсена за повече информация от радио "Дойче веле":
2004 г. смятахме, че сме провели последния Съвет по асоцииране, защото след подписването на договора тази правна връзка, каквато представлява Европейското споразумение за асоцииране, престава да бъде актуална и договорът я замества.
Поради дългото време обаче, което има между подписването на договора и актуалното членство на България, а и от желанието на страните членки по-отблизо да следят процесите, с всички възможни механизми, ние се оказахме в ситуацията да имаме този 11-и Съвет по асоцииране.
Срещата продължи един час, беше водена от министъра на външните работи г-н Калфин. На 14 март в София ще заседава и Комитетът по асоцииране, който е по-детайлната версия, ако мога така да кажа, на Съвета.
Делегацията на Европейската комисия ще се води от г-жа Чернота, която е шеф на преговарящия с България тим, и тогава ще има много въпроси, от наша страна ще бъдем готови и всички подкомитети ще са минали дотогава, така че това е още един източник за информация какво става в България.
Наред с партньорските проверки, наред с ежеседмичната информация, наред със срещите с комисарите, надявам се, че всичко това ще се обърне в наша полза.
Репортер:
През пролетта се очаква решителният доклад на ЕК за напредъка на България. В същото време тече и процесът на ратификация в някои от европейските парламенти.
Това като че ли са два скачени съда, от които зависи своевременното приемане на страната в ЕС. Отвсякъде сякаш се поддържа натискът върху София: не намалявайте темпото, полагайте усилия и занапред.
В крайна сметка дали обективното измерване на резултатите от усилията ще се окаже решаващо или все пак, както от време навреме се казва, решението ще се окаже политическо?
М. Кунева:
Цялата ситуация е много фаустовска. Както се казваше в онзи знаменит стих, "живеят две души в мойта гръд, копнеят те да бъдат разделени."
Не зная дали това е достатъчно сериозен коментар, когато въпросът е толкова политически, но действително напрежението, което съществува около това кое да превалира - дали обективността, дали политическото решение, дали те са съпоставими по интензивност едно с друго, мисля, че на този етап едва ли бихме могли да кажем.
Безспорно финалният процес е много силно политизиран. Безспорно той не може да бъде лабораторно упражнение и да бъде изолиран от всички онези вътрешни дебати, които се случват в страните и в ЕС като цяло.
Знаем колко силно беше повлиян процесът от, да речем, дебатите по финансовата рамка и колко си отдъхнахме, че тази нея най-сетне я има, защото това успокои до голяма степен страстите, включително и по отношение на приключването на петото разширяване.
Въпросът е какво да правим ние - дали да се втренчим в това, че процесът е политически, и да оставим, така, малко на по-заден план работата на терена вкъщи и да съсредоточим усилията си в т.нар. лобиране или, обратното, да продължим работата.
Аз твърдо залагам на второто, просто защото ми се струва, че така е по-истински, по-почтено и защото ние имаме един-единствен ценен аргумент и това е доверието в България, независимо кога ще ни се наложи да го използваме напълно.
Това е най-ценното, което притежаваме. Няма с какво друго да излезем. Ние не сме огромен пазар, например. Мисля, че да се експлоатира нашето геостратегическо положение също не е единственото възможно в момента.
Остава да убедим всички страни членки, институциите, да убедим себе си, че наистина знаем какво да правим в и от ЕС за себе си.
Репортер:
На 1 февруари стартира процес на ратификация на договорите на България и Румъния в холандския парламент.
Всички ратификации, естествено, са ценни и хубави за България, но има ли някои, които са по-ценни?
М. Кунева:
Специално тази ратификация, която споменавате, е много трудна. В съвсем открит маниер аз казах преди известно време, че холандското правителство беше получило от парламента си 120 въпроса, свързани с договора за присъединяване, защото кабинетът е този, който представя договора за присъединяване.
Тази страна е особена и поради факта на отхвърления референдум за европейската конституция. Много трудно ще бъде. Аз специално ще бъда непрекъснато на телефона, за да може, ако пристигат въпроси чрез нашия посланик в Холандия или пък чрез холандския посланик в София, и има нужда от спешни отговори, да можем да ги дадем веднага.
Наистина това е решително, много сериозно изпитание.
