Освен това "Фолксваге"н се опитва да ограничи разходите и да съкрати работни места, след като се оказа, че търсенето на новият модел на компанията не отговоря на очакванията; швейцарски вестник е категорично против по-високите такси за храните с високо съдържание на мазнини и захар; унгарски издания се занимават със субсидиите в селското стопанство.
Водеща тема от първата страница на френския "Монд" е оттеглянето на близо 1000 ръководители на научни лаборатории и над 1100 научни ръководители от административните им задължения след демонстрация в Париж срещу недостатъчното финансиране на научните изследвания. За момента решението има главно символично значение, но скоро то може да доведе до парализиране на научната работа в страната.
"Фигаро" също е на мнение, че оставките са символичен жест, който има за цел да блокира административната машина, без от това да страдат самите научни изследвания. Вестникът напомня, че 19 март е срокът, определен от учените, в който правителството трябва да изпълни исканията им. Това е само два дни преди първия кръг на местните и регионални избори. Проучвания на общественото мнение показват, че 82% от французите подкрепят протестиращите учени. При това положение спорът придобива допълнително политическо значение, особено след като социалистите и комунистите също изразиха подкрепа.
"Либерасион" обяснява на читателите си, че правителството е избрало конфронтацията именно защото обявените оставки не засягат пряко изследователската работа. Вестникът критикува думите на премиера Жан Пиер Рафарен, че протестите на учените са само заяждане на дребно. Разминаването в начините на мислене на властите и учените беше програмирано, пише в заключение изданието. Протестите избухнаха с бързината на горски пожар по време на летните горещини, но правителството съзнателно раздухваше пламъците, допълва "Либерасион".
Няколко германски вестника коментират преговорите между правителството и опозицията относно планиран закон за имиграцията, след като на разговорите в понеделник не беше постигнат резултат. Според "Ди Велт" преговорите са тест за политиците, за да се разбере дали са способни да постигнат надпартиен консенсус. Вестникът критикува това, че законът се е превърнал в маратонски проект, не без намесата на зелените, които защитават правото на чужденците да търсят работа в Германия.
Опозиционният Християндемократически съюз (ХДС) може да засили напрежението между управляващите социалдемократи и зелени, като подчертае проблемите, свързани със сигурността. ХДС обаче трябва да устои на това изкушение, съветва вестникът, защото според него Германия трябва да вдигне наложенета преди 30 години забрана на икономическата миграция.
"Берлинер Цайтунг" изразява мнение, че "зелените" са изправени пред дилема. Ако позволят да се стигне до провал в преговорите, това ще съзаде дълбок конфликт в управляващата коалиция, посочва вестникът. От друга страна, ако "зелените" приемат позицията на министъра на вътрешните работи Ото Шили от Социалдемократическата партия, обикновените членове на партията няма да са доволни. Според вестника вътрешният министър е склонен да направи максимални отстъпки на опозицията, защото би желал да увенчае политическата си кариера със закон за имиграцията.
"Тагесцайтунг" отбелязва, че правителството отдавна трябваше да загуби търпение спрямо ХДС и да извършва реформите, за които няма нужда от одобрението на опозицията. Фактът, че червено-зелените продължават въпреки всичко да преговарят, е не само безмислен, но и вреден, подчертава изданието.
Докато шведското правителство се подготвя да приеме същите ограничения, които действат и сега за новите страни членки на ЕС, излизащият в Стокхолм "Дагенс Нихетер" отбелязва, че мотото на правителството сега трябва да бъде "Спрете света, искам да сляза". Ако един словак или естонец иска да отиде на работа в Швеция, той трябва да има разрешително за работа, както досега. Не е достатъчно празното работно място и доброто заплащане, а е необходимо да се докаже, че няма швед, способен да върши същата работа, както е досега. На практика тове ще спре притока на имигранти от 10-те нови държави в ЕС и социалния туризъм.
Времeнните ограничения могат да останат в сила най-много седем години, но според изданието това ще са седем загубени години за развитието на Швеция. Вестникът е на мнение, че няма нужда от преходен период, защото не са много източноевропейците, които са готови да тръгнат да търсят работа в чужбина или още по-малко да живеят от социални помощи.
