"Клонирането ще ни помогне да се преборим с толкова много болести, ще даде шанс на стерилните мъже да имат деца. Не можем да пропуснем такава възможност"
Северино Антинори
Италианският ембрионолог Северино Антинори е в центъра на бурния дебат за човешкото клониране. Още преди три години той обяви намеренията си да клонира човешко същество. Само след месец д-р Антинори започва експеримента заедно с американския си колега Панос Завос. Д-р Антинори, който има ин витро клиника в Рим, е мотивиран от желанието си да помогне на бездетни двойки. Докторът, който стана световноизвестен през 1994 г., когато помогна на 63-годишна жена да роди и така я направи най-възрастната жена на света, която някога е раждала, сега се е заел да помага на бездетни двойки, които са изчерпали всички останали алтернативи за потомство: в най-честия случай методът ин витро не помага, защото съпругът е стерилен.
Методът, който ще използва ученият, вече бе приложен при овцата Доли - първото клонирано животно от ембрион. Докторът планира да използва генетичен материал от съпруга, който да бъде инжектиран в лишена от генна информация яйцеклетка на съпругата. След успешната манипулация към новата яйцеклетка се прибавя "спусък", който да я накара да започне да се дели като нормален ембрион. Изменената яйцеклетка се имплантира в утробата на жената по метода, използван във всички ин витро клиники. Детето, което би се родило, ако опитът е успешен, би било пълно копие на бащата. Завос и Антинори са специалисти, работили по метода ин витро над 20 години. Технологията по реалното клониране е описана подробно в медицинските журнали, а двамата твърдят, че вече разполагат с 200 бездетни двойки, които са поискали да участват като доброволци в програмата. Така че те имат всичко необходимо за експеримента - опит, доброволци и теория. Въпреки това научната общност ги заклейми като самозванци и дилетанти, които подценяват огромните трудности и проблеми пред клонирането на хора. Това обаче не ги смущава. "Ние не сме перфектни, но ще се опитаме да станем такива. Ако не можем да го направим правилно, няма да се опитваме", казва Панос Завос.
Според някои учени процесът на клониране не е изследван достатъчно и крие огромни рискове както за майката, която ще трябва да износва клонинга, така и за самия него. Освен това са възможни скрити здравни дефекти, които ще се появят на по-късен етап. Опитите с клонираните досега бозайници сочат, че шансовете за неуспех са огромни. Ако погледнем към езика на цифрите, не можем да подминем факта, че за клонирането на овцата Доли са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременностти, от които пък само една се увенчава с успех. От чисто техническа гледна точка това означава, че клонирането е много повече голям риск, отколкото реална възможност. Има вероятност дори при положителни резултати клонингите да пораснат като неразвити и увредени деца. Ян Вилмут от шотландския институт Рослин, който осъществи първото клониране на овцата Доли през 1997 г., предупреждава за някои неочаквани здравословни проблеми. При самото раждане на животното не са забелязани сериозни смущения, но впоследствие се развиват проблеми, свързани с имунната система. Овцата Доли, напълно нормална при раждането си, 6 години по-късно страда от преждевременно състаряване и затлъстяване. Освен това често при клонирането на животни плодът се развива до огромни размери и се налага аборт.
Според едно ново поучване на Дюк Юнивърсити клонирането на хора може да се окаже доста по-лесна задача от клонирането на животни. Опитите да се клонират овци, крави, свине и мишки често се провалят, тъй като клонингите са ненормално големи и умират или преди да са били родени, или малко след това. Но според д-р Кийт Килиън от Дюк Юнивърсити при човека разликата се крие в един специфичен ген, който предотвратява анормалния растеж на клонирания плод. Докато при повечето животни генът, който контролира растежа на клетките, е един, то при хората са активирани две копия. "Представете си, че сте в самолет. Виждате един мотор под едното крило, и втори под другото. За да летите, не са ви необходими два, но ако нещо се обърка, вторият двигател винаги може да се включи. Тук става дума за нещо подобно", обяснява д-р Ранди Джъртъл, един от изследователите в Дюк Юнивърсити.
Учените обаче не бързат да тържествуват. Според тях от общо 30 000 гени, с които разполага човекът, цели 50 са уникални, така че ако с гена, който контролира растежа на клетките няма проблем, не е ясно дали някой от останалите няма да се окаже проблематичен. "Въпросът вече не е дали можем да клонираме хора, а дали трябва да го правим", коментира д-р Килиън. Ако се вслушаме в гласовете на по-голямата част от човечеството, отговорът е категорично "не". Всеки девети от десет американци е против човешкото клониране. Не случайно то е забранено с конвенция на Съвета на Европа още от 1997 г., а на първи август тази година против него гласува и Камарата на представителите на Американския конгрес. Американците отидоха дори по-далеч, като забраниха клонирането на отделни човешки тъкани и органи. "Трябва да уважаваме развитието на науката, но по подобаващ начин, уважаващ живота", заяви президенът Джордж Буш, който подкрепя забраната.
Но това няма да спре д-р Антинори, който заяви, че смята да прави опитите си на кораб в международни води. Според мнозина плановете му са лишени от всякаква човешка етика. Самото приравняване на животинското клониране с човешкото звучи обидно. Религиозните хора го обвиниха, че си играе на Господ, а атеистите видяха в опита да се клонират хора нарушение на човешките свободи и възможност за бъдеща дискриминация на "генно несъвършените".
