Официална забрана за ГМО в детски храни

О�ц �циална забрана за влагането на продукти и съставки, съдържащи генно-модифицирани организми (ГМО), при производство на детски храни прие днес парламентът.

Тя е част от промените в Закона за храните, гласувани на второ четене на днешното удължено пленарно заседание.

Забранява се и разпространението и продажба на храни, съдържащи ГМО в детски ясли, детски градини, училища и на разстояние до 100 м от тях.

Опаковките на модифицираните храни ще съдържат задължително идентификатор за ГМО съдъжание с думите "съдържа ГМО", който ще се изписва в размер не по-малко от 25% от големината от опаковката.

Официалният контрол, освен от Агенцията по храните, ще се извършва и по сигнали и жалби на граждани. При установени нарушения, за които са дадени предписания или наложени глоби, производителите и търговците ще заплащат такса за извършената проверка.

Не се прие предложението на депутата Михаил Михайлов да се забранят всички реклами на продукти с ГМО, в които участват деца или са предназначени за детска аудитория.

Според колегата му Димитър Чукарски от това ще пострада рекламният пазар, защото повечето рекламодатели са основно производители на кренвирши.

Кренвиршите съдържат главно соеви протеини, които са основно ГМО

Не бе прието предложението и на синия депутат Ваньо Шарков да се ограничи разпространението на ГМО храни и в и около болници, студентски столове и други заведения за обществено хранене.

Това на практика означава, че такива продукти могат да се сервират например и в стола на самия парламент.

За тази опасност предупредиха днес на пресконференция преди гласуването на промените от политическа партия "Зелените" - член на коалиция "България, свободна от ГМО".

Марияна Христова от Инициативния граждански комитет срещу ГМО също заяви, че организацията е настоявала в проектозакона за храните да бъде предвидена забрана заведенията за обществено хранене и болниците да предлагат подобни храни. Предложението обаче не е минало още в парламентарната комисия по земеделие.

Искахме също етикетът за съдържание на ГМО да е прост,

еднозначен и четим за всички - да е бял и на него с големи черни букви да пише "ГМО", каза още тя. Решението на комисията то да е с контрастен цвят може, според Христова, да се атакува в съда.

Природозащитниците са настоявали също така когато съдържанието на ГМО е под 0.9%, това да бъде изписано на гърба на артикула, но и това предложение бе отхвърлено.

На този етап е съществено България да наложи забрана над разрешените в ЕС за отглеждане ГМО хибриди, смята Димитър Кацов от инициативния комитет.

Ако един ГМО хибрид, например царевицата МОН 810, е разрешен в ЕС, единственият начин отделна държава членка да го забрани е като на базата на научни доказателства наложи индивидуална забрана за употреба.

Това е едно от основните искания на нашата коалиция, ние искаме в България да се забрани царевицата МОН 810 така, както това са направили седем европейски държави, заяви Кацов. Комисията по ГМО към МОСВ обаче реши да не забранява този хибрид в България.

Преди дни зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева заяви пред парламентарната комисия по околна среда, че това е безсмислено, тъй като и без това на територията на цялата страна отглеждането на ГМО продукти е абсолютно забранено, т.е и отглеждане на царевицата МОН810.

На 30 юни все пак е свикана консултативната комисия по ГМО към ведомството и тя предлага да не се въвежда забрана за за продажба и употреба на МОН810.

Сред мотивите за това решение е, че царевичният полен може да бъде пренесен от вятъра или от насекоми, но не може да опрашва други такива видове на територията на България и Европа, както и че този тип ГМО царевица не може да оцелее през зимния период на континента без човешка намеса.

Според Кацов обаче е притеснително, че в мотивите за решението на комисията отсъстват научни аргументи.